Черният рицар
- Автор: Мейсън Кони
- Язык: болгарский
- Переводчик: Славянка Мундрова-Неделчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Черният рицар». Краткое содержание книги:
Заклел се е да не вярва на жените, защото в миналото едно предателство го е превърнало от нежен и чувствителен юноша в безмилостен и суров рицар. Жените за него са само средство за мимолетно удоволствие. Но ето че среща Рейвън и тя успява да събуди заспалата дълбоко в душата му любов…
Без предупреждение той я сграбчи за раменете и я привлече към себе си. Когато тя отказа да го погледне в очите, той хвана брадичката й с палеца и показалеца си и насила вдигна главата й. После залепи уста в нейната. Целувката му трябваше да докаже неговата сила и абсолютната му власт над нея и успя. Устата му прилепна плътно до нейната и дебелият му език се вмъкна между устните й. Рейвън се задави, докато езикът му влизаше и излизаше от устата й, а слабините му се натискаха в нейните.
Той я пусна така внезапно, че Рейвън трябваше да се хване за раменете му, за да не падне. Сърцето и се сви от многозначителната му усмивка.
— Каква разгорещена малка кучка си ти. Предполагам, че на брат си трябва да благодаря за това.
Преди тя да успее да отговори нещо, той я отблъсна. Тя се спъна в леглото, после бързо се изправи страхувайки се, че той ще иска да направи нещо повече, освен да я целува. И почти припадна от облекчение, когато Уолдо я изгледа презрително и напусна стаята.
Три дни. Имаше три дни, преди Уолдо да предяви правата си над нея. Той очакваше тя да му се подчини доброволно и заради детето си тя трябваше да приеме ненавистните му целувки и да понесе омразния му член вътре в тялото си. Задавен вик се изплъзна от устата й и тя се строполи на леглото, плачейки за Дрейк, за себе си и за нероденото дете.
13
Дрейк изпълзя по стълбите и взе факела от свещника. Бързо се върна обратно в тъмницата и отиде до каменния блок, който затваряше входа на тунела. Когато беше момче, беше имал сила да избута камъка настрани. Надяваше се да не е много изтощен, за да може и сега да отвори вратата. Зарови се в спомените си и се сети, че когато беше избутал камъка по определен начин, той се беше завъртял навътре. Бързайки да спаси и Рейвън, и себе си от лапите на Уолдо, Дрейк прилепи рамо до камъка и натисна с всичка сила.
Пот изби по челото му, докато се напрягаше и буташе, но не постигна почти нищо. Камъкът се завъртя навътре с няколко инча, но отворът беше все още прекалено малък, за да мине през него. Изпълнен с решимост, Дрейк си пое дълбоко дъх и отново притисна рамо до камъка. Като по чудо вратата се завъртя с още няколко инча. Щеше ли да бъде достатъчно?
Дрейк си пое дъх и се вмъкна в отвора. Провря се от другата страна с цената на няколко драскотини. Спря на място, защото знаеше, че ако иска бягството да успее, трябва да затвори каменната врата отвътре и да направи така, сякаш се е изпарил във въздуха. Ако оставеше вратата отворена и Уолдо я откриеше, брат му веднага щеше да тръгне по петите му. Вдигнал нависоко факела, Дрейк заразглежда камъка и реши, че може да го извърти обратно на място, като бута в обратната посока. Механизмът беше уникален, както разбра Дрейк, и той поздрави мислено майстора зидар, който беше проектирал замъка, задето е създал такова хитроумно приспособление.
Дрейк напрегна всички сили и започна да бута и да блъска, докато тежкият камък бавно, но сигурно се завъртя обратно и легна на мястото си. Изтощен, но въодушевен, той тръгна по тесния тунел и стигна до мястото, където се разклоняваше на три отделни коридора. Пред него стъпалата, издялани в камъка, се изкачваха под ъгъл нагоре, образувайки единия тунел. Втори се откриваше отдясно, а трети — отляво. Отмахвайки паяжините, без да обръща внимание на животинките, които се разбягваха пред него Дрейк спря за момент, за да си поеме дъх. Щеше да бъде катастрофално, ако поемеше по погрешния тунел и попаднеше във войнишките помещения, а той не беше още готов да поеме по пътя, водещ към свободата. Не и без Рейвън.
Дрейк затвори очи и се опита да си спомни скитанията си из тези проходи по времето, когато беше още момче и се опитваше да докаже, че е смел. Изведнъж всичко му стана ясно. Каменните стъпала, които водеха нагоре, трябваше да го изведат към жилищните помещения на горния етаж. Той стъпи на първото стъпало и започна бавно да се изкачва нагоре.
Рейвън се загледа през прозореца. Настроението й беше също толкова мрачно, колкото и тъмнината, която беше обхванала мислите и. Оставаше й само един ден, преди Уолдо да дойде да предяви правата си върху тялото й. Знаеше, че е греховно да иска смъртта на някого, но искрено се надяваше той да се задави с някоя хапка месо тази вечер. Беше се нахранила и беше изтърпяла посещението на Ларк, но сънят бягаше от очите й.
Странно напрежение я разпъваше отвътре. Цял ден беше напрегната, сякаш в очакване да се случи нещо необикновено, и искаше да бъде подготвена. Не се беше съблякла, нито си беше разресала косата. Можеше само да седи и да чака Бог знае какво. Тишината беше потискаща. Никакви звуци от залата долу не проникваха през дебелите каменни стени на жилищните помещения.