Целувката на черната вдовица
- Автор: Фийдър Джейн
- Серия: kiss #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Целувката на черната вдовица». Краткое содержание книги:
Хю се зае с бедрата й, мина с език по стегнатата извивка на дупето, наслади се на дългите крака. След това отново я обърна с лице към себе си.
Тя вдигна ръце на тила му и се притисна към него. Сложи устни върху устата му и страстно притисна хълбоците си към неговите. Хю направи крачка към леглото, без да я изпуска от прегръдката си, без да отделя устни от нейните. Тя усети ръба на леглото в ямката на коляното си и се отпусна. Той падна с нея.
Двамата легнаха един до друг и той се опря на лакът. Легнала по гръб, тя го погледна в очите и с невинен израз вдигна ръце над главата, сплете пръсти, отдаде му тялото си за обща наслада.
Той се усмихна доволно, наведе се над нея и зацелува свивката на шията й, докато ръката му се плъзгаше по долната част на тялото й. Върхът на показалеца му описа кръг около пъпа и се възхити на съвършената вдлъбнатинка. После продължи по линията на тялото към хълбока, усети нежните извивки, дълбоките вдлъбнатини; тя простена под докосването му и прошепна името му. Устните му се плъзнаха към гърдите й, зъбите леко докоснаха зърната.
Тя се раздвижи неспокойно, усещайки как в утробата й лумва топлина, как по тялото й се разлива желание. Неспособна да владее реакциите си, тя отпусна ръце. Едната й ръка се плъзна към гърба му, другата обхвана коравия член. Кръвта в изпъкналите вени запулсира в дланите й. С върха на пръста си тя издърпа кожичката, за да оголи нежната главичка. Помилва я внимателно, докато другата й ръка обхвана по-здраво стегнатия му задник.
Хю простена под опитните й милувки и се плъзна надолу по леглото, за да избяга от ръцете й. Тя усети дланите му от вътрешната страна на бедрата си и веднага ги разтвори. Беше готова да му отдаде тялото си без задръжки. Той целуна бедрата й, вдигна краката й, за да целуне коленните ямки, помилва прасците и внимателно ги размачка. Езикът му последва ръцете, устните му положиха меки целувки върху местата, където бедрата и дупето се срещаха. Той разтвори краката й още по-широко и зарови устни в горещия, ухаещ на море отвор на тялото й.
Езикът му проникна в нея и заигра около скритата пъпка на удоволствието. Дъхът му беше хладен като невероятно чувствен полъх върху горещите, набъбнали устни, които милваше.
Гуинивър зарови пръсти в косата му и бедрата й се напрегнаха до крайност. Хълбоците й се вдигнаха, когато той мушна ръце под дупето й и я приближи още повече към милващия си език и с това към върха на насладата. Ала малко преди да я залее вълната на екстаза, той отдръпна устата си; тя затрепери от желание и обви с крака хълбоците му, когато той отново се изтегли нагоре. Привлече главата му и го целуна, вкуси себе си на езика му, вдъхна замайващия аромат на собствената си възбуда.
Той проникна дълбоко в нея, задържа я здраво и усети как я изпълни до най-вътрешната точка на възбуденото й до крайност тяло. Тя усети пулсирането на плътта му в себе си, после той се оттегли бавно, докато в нея остана само върхът на члена му. Разтвореното й тяло жадуваше за него. Тя се надигна и се опита отново да го привлече в себе си. Очите им бяха впити едни в други, всеки потъваше в тъмните ириси на другия. Като че душите им се докосваха, като че всеки стана отражение на другия — и когато той отново проникна в нея с мощен тласък, телата им се сляха, а с тях се сляха и душите им.
След малко Хю се отдели от нея и се претърколи по гръб. Едната му ръка почиваше върху горещото тяло на Гуинивър, чийто пулс все още биеше ускорено, но постепенно се успокои в съзвучие с неговия. Тя пое дълбоко въздух и бавно издиша. След това обърна глава към него.
Той помилва бузата й и тя се усмихна, но той веднага усети, че зад усмивката дебнеха сенки.
— Tristesse de l’amour? — попита меко той.
— Май да. — Тя помилва в отговор бузата му. — Благодаря ти, Хю.
— Няма за какво да ми благодариш — отговори глухо той и обхвана китката й. — Дадох ти само онова, което ти даде на мен.
— Съмнявам се — пошепна тя. — Но това никога повече не бива да се случва. Надявам се, че разбираш…
Той поклати глава.
— Не, Гуинивър, не разбирам.
Тя седна и заговори с усилие:
— Иска ми се да можеше да разбереш… да проумееш колко ме е страх от онова, което ми предстои. Че ме чака жестока битка и не бива да мисля за нищо друго. Ще загубя ужасно много, Хю, много повече от теб. Наистина ли не разбираш?
— Да… да, мисля, че разбирам. — Той също седна и докосна голото й рамо. — Нима това означава раздяла?
— Да, така трябва — отговори беззвучно тя. — Ако не го направя, няма да мога да се боря. — Тя помълча малко и добави: — Трябва да се върна в покоите си.