Нежният измамник
- Автор: Блейк Дженнифер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нежният измамник». Краткое содержание книги:
Изведнъж Рейнолд взе решение.
— В онова, което казва Дебора, има голяма доза истина — обърна се той към Майкъл. — Параходът потегля на зазоряване. Ще тръгнем с него, със или без теб.
— Браво на теб — ухили се доволно приятелят му, обърна се да си върви и добави през рамо: — Ще се видим на борда.
Рейнолд му махна с ръка и когато портата се затвори зад гърба му, се обърна към прислугата:
— Е? Нямате ли си работа? Или ви трябват подробни указания? — Гласът му звучеше спокойно, укорът беше съвсем лек.
Слугите побързаха да се разпръснат.
Рейнолд остана на мястото си и се залови здраво за парапета. Вслуша се в отдалечаващите се стъпки и тихите гласове на слугите и се опита да си припомни какво още трябваше да свърши, преди да е изтекла нощта. Първата му задача беше да съобщи на Анжелика за предстоящото пътуване. Неприятно, но нямаше как.
Не стана обаче нужда да търси подходящите думи или да се извинява. Само след секунди Анжелика излезе от кухнята, разпуснала мократа си коса по гърба, увита само в тънкия си халат.
Още преди Рейнолд да си поеме въздух, за да заговори, тя заклати така силно глава, че от косите й се посипаха сребърни капчици.
— Да, да, вече чух — извика към него тя и гласът й прозвуча ясно като звън на камбана. — Почакай, сега ще дойда при теб.
Рейнолд се почувства странно. Никога досега не беше ставал обект на грижите й. Ако не се чувстваше толкова зле, сигурно щеше да се опита да прецени разликата. Сега обаче можеше само да направи безпомощен опит да потисне възбудата, която изпита при вида на крехката й фигура.
Той се прибра в спалнята и зачака. Видя, че Естел върви след Анжелика, и я удостои с толкова зъл поглед, че веднага й припомни многобройните й домакински задължения и тя побърза да изчезне, обяснявайки, че е забравила някакви дрехи в кухнята. Двамата с Анжелика останаха сами.
— Значи нямаш нищо против да заминем? — попита дрезгаво Рейнолд.
Анжелика го измери с изпитателен поглед.
— Не знам, не съм мислила върху това. По-важно е ти какво мислиш. Твоят дом е тук.
Тя гледаше на „Боньор“ като на своя собственост и защо не? Той не си беше направил труда да я осведоми за положението си. Мислите му обаче бяха толкова объркани, че изпита трудности да разбере думите й.
— Аз се чувствам навсякъде като у дома си — отвърна той. — Мисля, че за теб ще бъде по-добре, ако си в плантацията. Във всеки случи там е много по-спокойно.
— Какво добро описание на случилото се! — промърмори тя и се усмихна. — Но аз няма да му обърна внимание и ще ти кажа, че решението ти е доста изненадващо. Смятах, че си решен да останеш тук, за да откриеш кой се крие зад цялата тази история.
— Значи си очаквала, че ще извадя шпагата си и ще раздавам заплахи наляво и надясно? Може би щях да го направя, ако ставаше въпрос само за собствената ми сигурност. Очевидно е обаче, че обект на зли намерения си ти, а това е нещо друго.
Анжелика отмести поглед и попита колебливо:
— Защо искаха да ме отвлекат? Можеш ли да ми кажеш какво означава всичко това? Има ли човек, който не те обича и иска да те засегне болезнено, като си отмъсти на мен? Или аз преча някому, макар да нямам представа защо?
Рейнолд усети болезнено парене в гърдите. Веднага му стана ясно как тя беше стигнала до второто заключение. Какво ли беше направил, за да я накара да мисли, че той има нещо общо с отвличането й? Как изобщо й беше хрумнала подобна идея?
Гласът му прозвуча изненадващо разгорещено:
— Аз съм способен на много неща, но никога, никога не бих наел хора като онази измет, за да се освободя от съпружеските си задължения.
— Съжалявам — прошепна Анжелика и се изчерви. — Само че аз… Искам да кажа, ти…
— Аз се отнесох с теб грубо, без уважението, дължимо на една дама, знам. Именно това те кара да смяташ, че съм готов на убийство.
— Изведнъж се оказах обвързана с теб против волята ти. Вероятно в началото си смятал, че ще умра и че всичко ще бъде, както преди срещата ни на „Кралица Катлийн“.
— Знаеш ли, това е примамлива мисъл, но ние и двамата знаем кой направи първата крачка на борда на парахода. Освен това междувременно би трябвало да си разбрала, че не правя нищо против волята си. Мислех, че съм те накарал да проумееш най-важното — ти си тук, защото искам да си с мен. Защо тогава бих направил нещо, което е против собствените ми интереси?
— Не знам. Само че Мей Скагс каза…
— Продължавай — окуражи я той, когато тя замлъкна. Изслуша внимателно историята й, като през цялото време наблюдаваше лицето й и се опитваше да анализира тона на гласа й. Не откри нищо, което да го накара да заключи, че тя е разбрала кой е похитителят.