Сребърният ангел
- Автор: Линдзи Джоана
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сребърният ангел». Краткое содержание книги:
Но после тя се запознава с един тайнствен мъж, който отново събужда в израненото й сърце нежна страст…
— Не ставайте глупава, Рахин. Ако Жахар се оплаче, имаме достатъчно време да се подготвим за гнева му. Пък и вие действахте в негов собствен интерес. Може би момичето е променило отношението си през тези дни и няма да се сърди, а ще бъде благодарно.
— Дано — въздъхна Рахин. — Аллах е милостив, но не мога да разбера защо, откакто срещна тази англичанка, Джамил изцяло се промени. Въобще не мисли за последиците от действията си.
— Но това не е толкова лошо в положение като сегашното — отбеляза замислено Хаджи. — Щом ние не можем да предвидим какво ще направи, враговете му пък съвсем няма да могат. Сигурно ги е изненадал много с внезапното си излизане на езда.
— Омар не е успял да изкопчи нищо от негодника, когото Джамил доведе със себе си. Тръпки ме побиват, като си помисля, че е бил на крачка от смъртта. И без никакво оръжие, Хаджи! Кога преди Джамил е напускал палата без оръжие?
— Което отново доказва каква власт има над него тази руса жена и колко силно го вълнува. Мисля, че за в бъдеще трябва да се отнасяме с по-голямо внимание към нея.
— Ще се погрижа да се изпълняват всичките й желания, но тя трябва да си го заслужи — отзова се мрачно Рахин. — Няма да променям отношението си към жените му само защото на него му е хрумнало нещо.
Хаджи поклати глава пред тази несъкрушима упоритост, но иначе Рахин не би била Рахин.
— Ще се постараете ли поне да запазите известното на цял свят самообладание в отношенията си с Жахар? Тя май успя да разклати несъкрушимостта ви — и вашата, и на сина ви.
Рахин издаде някакъв не много приличен звук под носа си и евнухът се ухили. После промърмори:
— Предполагам, че сте изпратили човек да я отведе обратно в харема?
— Естествено. Празникът няма да трае дълго. Вече трябва да е в хамама.
— От нас отново се очакват чудеса Но от мен да мине. Какви цветове да изберем този път?
— Синьо — за да успокои нервите й, пък и неговия горещ темперамент, ако пак му хрумне да избяга Аллах да ни пази!
Устните на Рахин леко потръпнаха.
— Много подходящо! Човек винаги може да разчита на вас, Хаджи. Вие мислите за всичко. Ще приготвя сапфирите си и тоалетът ще бъде пълен. Дано следващия път, когато я повикат, Жахар да има вече свои собствени скъпоценности.
— Отношението ви към това момиче се подобрява с всяка изминала минута, Рахин.
— Ти се моли и нейното да се е подобрило…
Но Аллах не чу молитвите им. Още на половината път към хамама ги пресрещна една от прислужничките. Останала без дъх, женицата уплашено изхриптя:
— Побързайте, лала! Кадар едва удържа англичанката и много го е страх да не й стори зло.
— Какво означава това?
— Тя се бори с него, лала.
Рахин заплашително сви вежди.
— Нима вие, глупачки такива, сте й казали, че владетелят я вика при себе си?
Разширените от ужас очи на жената бяха достатъчен отговор.
— Не се сърдете на слугите, Рахин — отбеляза вразумително Хаджи, макар че и той се намръщи. — Всеки смята за чест…
— Целият харем знае защо затворихме Жахар в кухнята!
— Тук никой не умее да пази тайна! — Внезапно Рахин се укроти. — Ох, няма значение. По-лошото е, че пропаднаха надеждите ни. Тази млада жена никога няма да се примири. — И тя решително продължи: — Хаджи, веднага донесете успокоително! Нямаме време да разиграваме театър, трябва да свършим много работа. Чакам ви в хамама.
Рахин измина тичешком останалия път до банята, която по това време беше празна. Гледката, която се разкри пред очите й, приличаше на любовна прегръдка, защото робът Кадар беше обгърнал с две ръце Шантел и беше свел глава към ухото й. Но илюзията веднага се разрушаваше от кървавите ивици по бузите на младежа, от издрасканите му рамене, от здравите ръце, които притискаха свитите юмруци на младата жена до гърдите й. Лицето на Жахар пламтеше в огън от дивата, макар и безполезна борба да се освободи от желязната хватка. Девойката изобщо не чуваше успокоителните и умолителни слова, които евнухът шепнеше в ухото й.
— Значи стигнахме и до насилие, така ли?
Шантел изгледа неодобрителната физиономия на Рахин и изсъска:
— Вървете по дяволите, мадам!
Рахин удържа напиращите остри думи.
— Надявам се, че няма да почнем отново да предъвкваме добре познатите ви аргументи. Последствията от съпротивата ви срещу господаря си остават същите, момиче.
— Моят така наречен господар не е тук, а дори и да беше, щях да му кажа да върви по…
Шантел не можа да се доизкаже, защото Кадар притисна колкото се може по-силно гърдите й, за да спре неприличните думи.
Рахин пристъпи напред и я хвана под брадичката Присвитите виолетово-сини очи пламтяха от гняв. Младата жена положително би я убила с поглед, стига да можеше.