Любовницата на корсаря
- Автор: Греъм Хедър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Крушев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любовницата на корсаря». Краткое содержание книги:
След като Рок напусна каютата, Скай облекчена приседна на леглото. Но внезапно отново се разтрепери. Как да се справи с непоносимата ситуация, в която се намира? Бе омъжена за този чудак, а може би вече носеше под сърцето си детето на друг — на един мошеник и разбойник. При тази мисъл тя скочи рязко от мястото си и отпи голяма глътка ром.
И Питрок Кемерън, капитан на „Лейди Елена“ и, поне досега, господар на съдбата си, пиеше в своята каюта. И то не само една глътка.
Той седеше на масата, блъскаше, бутилката с ром пред себе си и след това отново я надигаше с гневни ругатни. Да го вземат дяволите този Спотсууд! Мътните да отнесат и Чернобрадия, и Логан, и Вейн, и всички пирати, кръстосвали някога из Атлантика!
— Проклет да е най-много Сребърния сокол, да се пържи в хиляда преизподни дано — шепнеше си той.
Облегна с въздишка глава на облегалката. Вълшебната сила на рома започваше да действа. Болката, напрежението и копнежът бавно напускаха сгърчените мускули. Рок притвори очи, но не можа да изтласка образа на Скай от вътрешния си взор. Въображението му непрестанно възпроизвеждаше нейния аромат, допира на пръстите и устните му до меката копринена кожа. И косата й не можеше да забрави — като слънчеви лъчи се спускаха те върху гърдите й. И очите — синьозелени като водата на Карибско море, неизмеримо дълбоки, постоянно менящи се. И тялото…
Би искал да я завлече в каютата си, да я хвърли на леглото. Да пукне дано целият свят! Нека дойдат всички те, нека експлодира във въздуха — би загинал щастлив сред вълните, в обятията на Скай.
Тя е негова жена, значи има права над нея.
Право… Само че самият той разруши всичко, самият той — завладян от страстта — се обрече на адски огън и вече се пържеше в него. Изход нямаше.
Докосна гладко избръснатата си буза, драскотината, която получи в схватката с пиратите, и изкриви лице. Ако противникът му бе само с няколко сантиметра по-точен, този ден щеше да е последният в неговия живот. Пръстите му се спуснаха към врата, където все още усещаше докосването на сабята. Спомни си за триумфа, проблеснал в очите на Скай… И победена, тази жена никога не се предаваше. Дори когато разсичаше нощницата й, нейният поглед се впиваше предизвикателно в неговия. О, как би сграбчил тези едри, кръгли гърди…
Простена и отново се пресегна към бутилката. По-разумно бе да заведе Скай първо в Кемерън Хол, да я остави там, да се заеме с деловите си проблеми и едва тогава — при първия удобен случай — да нанесе своя удар. Да, така щеше да е по-разумно… Но понякога разумът го изоставяше. Достатъчно бе веднъж само да погледне Скай и в него отново се пораждаше желанието за борба. И то защото… защото трябва да знае истината.
Да, желаеше тази жена, копнееше за нея, в душата му горяха пламъци. Все по-непоносим бе адът вътре в него, който сам сътвори. Не биваше нито да я целува, нито дори да я докосва. Как да забрави меката коса под ръцете си, очите, забулени в страст, бедрата и, които се движеха под неговите…
На следващия ден лорд Кемерън като че съзнателно я избягваше. Дейви бе вече свободен и когато я обслужваше, не правеше впечатление на особено потиснат. Приятно й бе да вижда момчето, Тара и Бес покрай себе си, докато наблюдава бреговите ивици. Ден след това тя бе застанала до перилата, когато Рок се приближи.
Северна Каролина, мадам. Приближаваме вече Вирджиния. Съвсем скоро ще стигнем Чийзъпийк Бей и Джеймз Ривър и, разбира се, Кемерън Хол.
— Колко мило! Предполагам, че тогава ще мога да видя и баща си.
— Сигурно вече ни очаква в къщата. Преди да потегля към вас, се срещнах със Спотсууд. Той вече знаеше, че корабът ви е превзет и че ще ви отведа от острова на Сокола. Не се съмнявам, че е предложил на баща ви да ни чака в дома ми.
— Смятам да уредим въпроса по най-бързия начин.
— Кой знае? — Той посочи бреговата линия. — Навсякъде морски ръкави и острови — скривалища за всякаква паплач… Спотсууд направо съжалява правителството на Северна Каролина. Той самият разполага с много стабилно опълчение, а трябва да ви кажа, че е човек с военна закваска.
Скай изправи брадичка.
— Познавам добре губернатора, лорд Кемерън, Отраснала съм недалеч от двореца му.
— Но не сте виждали къщата след окончателното й привършване.
— Не.
— Красиво здание — пък и баловете, които се устройват там, са прочути. — Помълча малко и добави с усмивка: — Ако сте послушно момиче, ще ви взема някой път на бал.
— Дръжте се прилично, сър! В такъв случай бих се погрижила да си поразмърдате краката, та да успеете изобщо да идете на бала.
Рок Кемерън се позасмя.
— Лейди, заплахите ви ми напомнят врабеца, който предизвиквал сокола на бой.