Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Классическая проза » Кървава музика [Blood Music - bg]
Кървава музика [Blood Music - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Кървава музика [Blood Music - bg]

Электронная книга - «Кървава музика [Blood Music - bg]». Краткое содержание книги:

В „ГЕНЕТРОН“ разработват микробиочипове. И не само това. Един от служителите е толкова напреднал, че тайно успява да създаде разумни кръвни телца. Които мислят че е дошло време за промяна…
1 ... 67 68 69 70 71 72 73 74 75 ... 92
Перейти на страницу:

Добре дошъл.

„Благодаря ви“.

Той усеща присъствието на останалите колеги от неговата група като палитра от разнообразни, но приятни вкусове — от сладко до солено. Изпълва се с обич и благодарност към тя (как въобще може да обича някой друг?). Той е неразделна част от групата и на свой ред е фокус на тяхната обич и внимание.

Изведнъж долавя вкуса на капилярна стена. Бернард е част от изследователска група, която изпраща сведения с помощта на специално пригодени пратки от нуклеинова киселина. Поглъща, преработва, изпраща… поглъща…

Увеличи потенциала. Премини оттатък.

Това са новите инструкции. Трябва да напусне капиляра и да продължи в тъканите.

Остави антена за следене на информационния поток.

Той си проправя път между капилярните клетки — това са клетки от поддържащо ниво, които не принадлежат към групата на нооцитите — и прониква в стената. Тук спира и започва събирането на информация под формата на структурни протеини, хормони, феромони и низове от нуклеинова киселина, а също и сведенията от реконструираните клетки — вируси или опитомени бактерии. Той има нужда не само от основните хранителни вещества, с които без особени усилия се снабдява направо от кръвния серум, но и от съответното количество ензими, които му помагат да поглъща и преработва информацията, да мисли. За тези ензими също се грижат реконструирани бактерии, които едновременно ги произвеждат и доставят.

Кръвта е магистрала, симфония от информация, но също и източник на удоволствие от добре свършената работа. Информацията притежава свое собствено разнообразие от вкусове и е като живо същество, склонно към самостоятелност и пакости, ако не бъде внимателно наглеждано, уравновесявано, успокоявано. Думите не са в състояние да предадат онова, което извършва. Цялото му същество е като изпъната струна, едновременно предаваща и приемаща информация.

Всичко е като един гигантски, шумен и многогласен затворен кръг — молекули, които мислят за молекули и съхраняват всяка „произнесена“ мисъл, нерядко използвайки понятия, които доскоро за него не са съществували. Все едно, че късат Божиите слова направо от дървото на познанието, произнасят ги и гледат кат цветовете на дървото разцъфват за нова беритба.

Ти си силата, благородната мощ, най-богатият от всички вкусове… ти си абсолютното информационно послание.

Ето че неговите нови колеги го заобикалят и той долавя близостта на техните купове в непосредствено обкръжаващата среда. Бернард е като послушник, вдъхновен неочаквано от небесен знак. Край него кръжат монасите, жадуващи да го докоснат, да споделят с него Божието величие, да получат опрощение и вяра. Той ги обича, защото са част от неговата група, но те го обожават, защото е Първоизточникът.

Командните купове знаят, че той е част от една по-голяма йерархия, но тази информация едва сега е проникнала до по-ниските нива, които обитава. За обикновените купове тя е нова, неочаквана.

Ти си потокът на живота. Ти си ключът към ¤отварянето¤ и ¤затварянето¤. Ти си пулсът и тишината.

„Още по-далеч — казва им той. — Отведете ме още по-далеч, покажете ми как живеете.“

38

— Сюзи. Събуди се.

Сюзи премигна и отвори очи. Над нея се бяха надвесили Кенет и Хауърд.

— Кени? — опули се тя. Намираше се в спалната си, наоколо познатите стени със сини тапети.

— Мама те чака.

— Хауърд?

— Хайде, дребосъче. — Така й викаше Кенет. Тя отметна завивките, после ги дръпна обратно. Не носеше пижама, беше с джинсите и смачканата си блуза.

— Трябва да се преоблека.

Хауърд й подаде чифт здрави джинси.

— Побързай.

Коляното й не беше толкова подуто, а и не я болеше. Изправи се, нахлузи джинсите и дръпна ципа нагоре. Усещаше странен вкус в устата си. Потърси с очи транзистора и прожектора. Въргаляха се на пода до леглото. Взе ги, отвори вратата и надникна в коридора.

— Кени?

Хауърд я хвана за ръката и я поведе към стаята на мама. Вратата беше затворена. Кенет натисна дръжката, отвори я и тримата се озоваха в асансьор. Хауърд натисна копчето за ресторанта.

— Знаех си — въздъхна тя. — Сънувам.

Братята се спогледаха, засмяха се и поклатиха глави.

— Не, не сънуваш — рече Кенет. — Ние се върнахме.

— О, стига! — изхлипа тя. — Постъпвате жестоко.

— Добре де, онази част с къщата и твоята спалня наистина беше сън. Тук има разни неща, които едва ли ще искаш да видиш. Но ние сме тук. Върнахме се при теб.

— Вие сте мъртви. И мама също.

— Променени сме — отвърна Хауърд. — Но не сме мъртви.

1 ... 67 68 69 70 71 72 73 74 75 ... 92
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)