Кървава музика [Blood Music - bg]
- Автор: Бир Грег
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кървава музика [Blood Music - bg]». Краткое содержание книги:
Добре дошъл.
„Благодаря ви“.
Той усеща присъствието на останалите колеги от неговата група като палитра от разнообразни, но приятни вкусове — от сладко до солено. Изпълва се с обич и благодарност към тя (как въобще може да обича някой друг?). Той е неразделна част от групата и на свой ред е фокус на тяхната обич и внимание.
Изведнъж долавя вкуса на капилярна стена. Бернард е част от изследователска група, която изпраща сведения с помощта на специално пригодени пратки от нуклеинова киселина. Поглъща, преработва, изпраща… поглъща…
Увеличи потенциала. Премини оттатък.
Това са новите инструкции. Трябва да напусне капиляра и да продължи в тъканите.
Остави антена за следене на информационния поток.
Той си проправя път между капилярните клетки — това са клетки от поддържащо ниво, които не принадлежат към групата на нооцитите — и прониква в стената. Тук спира и започва събирането на информация под формата на структурни протеини, хормони, феромони и низове от нуклеинова киселина, а също и сведенията от реконструираните клетки — вируси или опитомени бактерии. Той има нужда не само от основните хранителни вещества, с които без особени усилия се снабдява направо от кръвния серум, но и от съответното количество ензими, които му помагат да поглъща и преработва информацията, да мисли. За тези ензими също се грижат реконструирани бактерии, които едновременно ги произвеждат и доставят.
Кръвта е магистрала, симфония от информация, но също и източник на удоволствие от добре свършената работа. Информацията притежава свое собствено разнообразие от вкусове и е като живо същество, склонно към самостоятелност и пакости, ако не бъде внимателно наглеждано, уравновесявано, успокоявано. Думите не са в състояние да предадат онова, което извършва. Цялото му същество е като изпъната струна, едновременно предаваща и приемаща информация.
Всичко е като един гигантски, шумен и многогласен затворен кръг — молекули, които мислят за молекули и съхраняват всяка „произнесена“ мисъл, нерядко използвайки понятия, които доскоро за него не са съществували. Все едно, че късат Божиите слова направо от дървото на познанието, произнасят ги и гледат кат цветовете на дървото разцъфват за нова беритба.
Ти си силата, благородната мощ, най-богатият от всички вкусове… ти си абсолютното информационно послание.
Ето че неговите нови колеги го заобикалят и той долавя близостта на техните купове в непосредствено обкръжаващата среда. Бернард е като послушник, вдъхновен неочаквано от небесен знак. Край него кръжат монасите, жадуващи да го докоснат, да споделят с него Божието величие, да получат опрощение и вяра. Той ги обича, защото са част от неговата група, но те го обожават, защото е Първоизточникът.
Командните купове знаят, че той е част от една по-голяма йерархия, но тази информация едва сега е проникнала до по-ниските нива, които обитава. За обикновените купове тя е нова, неочаквана.
Ти си потокът на живота. Ти си ключът към ¤отварянето¤ и ¤затварянето¤. Ти си пулсът и тишината.
„Още по-далеч — казва им той. — Отведете ме още по-далеч, покажете ми как живеете.“
38
— Сюзи. Събуди се.
Сюзи премигна и отвори очи. Над нея се бяха надвесили Кенет и Хауърд.
— Кени? — опули се тя. Намираше се в спалната си, наоколо познатите стени със сини тапети.
— Мама те чака.
— Хауърд?
— Хайде, дребосъче. — Така й викаше Кенет. Тя отметна завивките, после ги дръпна обратно. Не носеше пижама, беше с джинсите и смачканата си блуза.
— Трябва да се преоблека.
Хауърд й подаде чифт здрави джинси.
— Побързай.
Коляното й не беше толкова подуто, а и не я болеше. Изправи се, нахлузи джинсите и дръпна ципа нагоре. Усещаше странен вкус в устата си. Потърси с очи транзистора и прожектора. Въргаляха се на пода до леглото. Взе ги, отвори вратата и надникна в коридора.
— Кени?
Хауърд я хвана за ръката и я поведе към стаята на мама. Вратата беше затворена. Кенет натисна дръжката, отвори я и тримата се озоваха в асансьор. Хауърд натисна копчето за ресторанта.
— Знаех си — въздъхна тя. — Сънувам.
Братята се спогледаха, засмяха се и поклатиха глави.
— Не, не сънуваш — рече Кенет. — Ние се върнахме.
— О, стига! — изхлипа тя. — Постъпвате жестоко.
— Добре де, онази част с къщата и твоята спалня наистина беше сън. Тук има разни неща, които едва ли ще искаш да видиш. Но ние сме тук. Върнахме се при теб.
— Вие сте мъртви. И мама също.
— Променени сме — отвърна Хауърд. — Но не сме мъртви.