Заложница на съдбата

Джослин огледа изпитателно гостенката си. Както обикновено тя бе облечена в широка рокля, затворена до шията. Нямаше дори панделка, която да освежи семплата и дреха, тъмносиня на цвят, неподхождащ на Сали. Гъстата й коса, тъмнокестенява като тази на Дейвид, бе прибрана в стегнат кок, от който не се подаваше нито един кичур. Макар че чертите на лицето й бяха съвсем обикновени, тя имаше прекрасни зелени очи като на брат си, но се обличаше безлично и всеки би разпознал в нея скучната гувернантка.

— Ако не искаш той да се отнася към теб като към по-малък брат, не се обличай като такъв.

— Моля? — обидено попита Сали.

— Не искам да кажа, че изглеждаш като момче. Подозирам, че имаш хубава фигура, но трябва да я подчертаеш. Ти явно се стремиш да изглеждаш, колкото е възможно по-строга и незабележима.

— Предполагам смяташ, че трябва да се покрия от главата до петите с панделки и дантелки? — язвително попита Сали. — Ще изглеждам смешно. Освен това всички тези финтифлюшки са маловажни. Връзката между мъж и жена трябва да се основава на уважение и взаимно привличане, а не на такива повърхностни неща като външния вид и облеклото.

— Напълно си права — съгласи се Джослин, — но докато привличането и уважението са основата и същността на една добра връзка, всеизвестно е, че много неща зависят от повърхностните неща. Има девойки, които обичат да разговарят за философски и етични проблеми, но повечето предпочитат да прекарват времето си в приятни обеди и разходки и по-леки занимания и развлечения. Не може да се отрече, че приятният външен вид допринася за доброто прекарване на времето. — Помисли си бегло за часовете, които бе прекарала с Дейвид. Той беше много приятен за гледане.

— Може би си права — неохотно се съгласи Сали. — Но ще изглеждам нелепо, ако се облека в рокля като твоята.

Джослин огледа ефектната си рокля с фина френска дантела по краищата и изящна бродерия около деколтето и ръкавите.

— Това може да не е твоят стил, но има и други елегантни модели.

Сали презрително изсумтя. Не изглеждаше убедена. Внезапно Джослин попита:

— Обличаш се безцветно само заради принципите си или защото се боиш, че не можеш да съперничиш на останалите жени?

Очакваше зълва й да избухне, но за нейна изненада тя се замисли над думите й.

— Може би по малко и от двете. Работила съм на такива места, където е по-разумно да бъдеш незабележима, защото мъжете биха усложнили живота ми, ако решат, че съм привлекателна.

— Не бях помислила за това — отвърна Джослин, шокирана от откровеността, с която Сали говореше за ситуации, които можеха да бъдат много неудобни.

Сали почеса разсеяно врата на Изида, когато котката отърка глава в крака й.

— Още преди да стана гувернантка, смятах, че е по-разумно да се обличам в строги и семпли дрехи. Дейвид постъпи в армията, когато бе на деветнадесет години, и аз трябваше да управлявам домакинството. Майка ми беше мила и добра жена, но никак не бе практична. Тъй като бях дребна на ръст, се стараех да изглеждам по-възрастна, когато трябваше да се оправям с търговците. След като тя почина, се наложи да си потърся работа. Първата ми работа бе като учителка и сигурно нямаше да ме назначат, ако не изглеждах по-строга и по-възрастна, отколкото бях. Този начин на обличане ми е помагал досега.