Ключът на светлината
- Автор: Робертс Нора
- Серия: key #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валентина Атанасова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ключът на светлината». Краткое содержание книги:
Три жени. Три ключа. И едно осеяно с опасности и изпитания търсене.
Бе твърде нервна, за да стои на едно място. Стана, отиде до прозореца и отмести пердетата.
— Когато ме обзе мъчителна болка, изведнъж се озовах в ателието си, заобиколена от свои творби. Усещах мирис на бои и терпентин. Държах четка и знаех как да я използвам. Знаех всички неща, които винаги съм мечтала да зная. Чувството беше завладяващо, както когато държах дете, родено от мен, в ръцете си. И също толкова нереално. Тогава се появи той.
— Кой?
Малъри си пое дъх и се обърна.
— Казва се Кейн. Похитителят на душите. Заговори. Каза ми, че мога да имам всичко, любовта, семейството и таланта. Че би могло да стане реалност, ако просто остана в този сън. Никой нямаше да ми го отнеме. Щяхме да се обичаме и да имаме син. И да рисувам. Щеше да бъде съвършено. „Просто не излизай от съня и той ще бъде истинският ти живот“.
— Докосна ли те? — Флин се втурна към нея и плъзна ръце по тялото й, сякаш търсеше белези. — Нарани ли те?
— Дали да живея в този или в другия свят — продължи тя, отново уверена, — изборът беше мой. Исках да остана, но не можах. Не искам сън, Флин, колкото и да е съвършен. Щом не е реалност, той няма никакъв смисъл. Ако бях останала, просто щях да му продам душата си, нали?
— Ти пищеше. — Разтърсен, Флин допря чело до нейното. — Пищеше.
— Опита се да изтръгне душата ми, но те чух да ме викаш и се събудих. Защо дойде?
— Ти беше разочарована от мен и не можах да се примиря с това.
— Просто ти бях малко сърдита — поправи го тя и обви ръце около врата му. — Все още съм, но след случилото се това няма значение. Искам да останеш. Страхувам се да заспя, защото може би отново ще попадна там и този път няма да бъда достатъчно силна, за да устоя.
— Силна си. Ако се наложи, аз ще ти помогна да се върнеш тук.
— Може би и това не е реално. — Малъри доближи устни до неговите. — Но имам нужда от теб.
— Реално е. — Повдигна ръцете й и целуна всяка от тях. — В цялата бъркотия това е единственото, в което съм сигурен. Каквито и да са чувствата ми към теб, Малъри, те са истински.
— Ако не можеш да ги назовеш, покажи ми ги. — Тя го притегни към себе си. — Покажи ми ги сега.
Всички противоречиви емоции, копнежи и съмнения намериха израз в една целувка и когато Малъри ги прие, той се почувства по-спокоен. Усети прилив на нежност и я понесе на ръце, притискайки я към себе си.
— Държа да бъдеш в безопасност дори ако присъствието ми те дразни. — Внимателно я остави на леглото в спалнята и започна да разкопчава дрехите й. — Ще продължа да се меся, ако е необходимо.
— Няма нужда някой да се грижи за мен. — Тя повдигана ръка към лицето му. — Просто искам да ме гледаш.
— Малъри, ти си пред очите ми дори когато не се намираш край мен.
Усмихна му се и повдигна гръб, за да свали блузата й.
— Звучи странно, но мило. Легни до мен.
Бяха съвсем близо един до друг и лицата им се докосваха.
— Вече се чувствам напълно защитена и не ти се сърдя за нищо.
— Какво ще кажеш за малка опасност?
Флин проследи с пръст формата на гърдите й.
— Може би. — Издаде въздишка, когато носът му по-гъделичка шията й. — Това никак не ме плаши. Трябва да се постараеш повече.
Той се надвеси над нея и жадно всмука устните й.
— О, добра работа — успя да промълви тя.
Топлината на тръпнещото й тяло разпали възбудата му. Обзе го желание да се потопи в неустоимия й аромат и да й дари наслада. Чувстваше се свързан с нея, може би дори отпреди да я срещне. Нима всички грешки, които бе допуснал в живота си, и всички промени в посоката му бяха завои по пътя към този миг и тази жена?
Нима съдбата му бе предначертана?
Малъри усети отдръпването му.
— Не, стой, не ме изоставяй — промълви тя с умоляващ тон. — Позволи ми да те обичам. Нуждая се от това.
Притисна го в прегръдката си и нежно плъзна устни по неговите. Бе готова да жертва гордостта си заради това изживяване. Съблазнително раздвижи тялото си под неговото и долови тръпката му.
Ненаситно размениха ласки с ръце и устни. Въздухът се изпълни със задъхани стонове. Целувките им бяха безкрайно дълги и завършваха с въздишки на наслада.
Понесоха се в чувствен ритъм. Сърцето му щеше да изскочи от гърдите. Не можеше да се насити на опияняващото й ухание и сякаш бе погълнат от море от изгарящи копнежи. В един миг изглеждаше безсилна, предаваше се на ласките му, а в следващия ставаше напрегната като юмрук. Когато я чу задъхано да изрича името му, помисли, че ще полудее.
Тя се надигна над него. Пръстите им се преплетоха и телата им бавно се сляха.
— Малъри.
Поклати глава и потърка устните му със своите.
— Пожелай ме.
— Желая те.