Ключът на светлината
- Автор: Робертс Нора
- Серия: key #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валентина Атанасова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ключът на светлината». Краткое содержание книги:
Три жени. Три ключа. И едно осеяно с опасности и изпитания търсене.
— И аз не зная какво да правя. — Тя протегна ръка към едно чекмедже, за да вземе носни кърпички. — Ако изпращам противоречиви сигнали, не е съзнателно. — Подсуши лицето си, но не можа да спре сълзите. — Не съм капризна… поне никога досега не съм била. Не зная какво очаквам не само от теб, а и от себе си. По-рано бях съвсем наясно. Боя се от това, което става край мен и в самата мен. Изплашена съм, защото не зная дали е истинско. Дори не мога да бъда сигурна, че ти стоиш там.
Флин се върна и седна до нея.
— Тук съм — увери я той и притисна ръката й в своята. — Наистина.
— Флин. — Малъри се опита да възвърне равновесието и, като се загледа в съединените им ръце. — През целия и живот съм се стремяла към нещо — исках да рисувам, откакто се помня, винаги съм мечтала да стана художник. Учих се упорито, но въпреки старанието си не стигах доникъде. Просто нямам дарба. — Затвори очи. — Не мога да ти опиша колко мъчително беше да приема този факт. — Малко по-спокойна, тя въздъхна. — Най-доброто, което можех да направя, бе да се насоча към професия, вързана с изкуството. Да бъда близо до него и да вложа любовта си в нещо полезно. — Сви ръка в юмрук и докосна гърдите си. — В това бях добра.
— Не мислиш ли, че е благородно да правим нещо, в което сме добри, дори и да не е първият ни избор?
— Хубава мисъл. Но е трудно човек да се откаже от една мечта. Предполагам, че знаеш това.
— Да, зная.
— Другото, което винаги съм искала, е да обичам някого и чувствата ми да бъдат споделени. Напълно. Да зная, че вечер, когато си лягам, и сутрин, когато се събуждам, този човек е до мен, разбира ме и ме желае. Никога не съм имала късмет и в това отношение. Срещах някого и ми се струваше, че си подхождаме. Но дълбоко в себе си не изпитвах нищо. Не чувствах онази прекрасна топлота, която изцяло завладява хората и ги кара да мислят, че са открили половинката си. Докато не се появи ти. Не ме прекъсвай — каза тя. — Остави ме да довърша.
Взе чашата с вода, за да облекчи паренето в гърлото си.
— Цял живот чакаш някого и когато най-сетне го откриеш, става чудо. Всички чувства, които си таил в себе си, намират израз. По-рано ти се е струвало, че си добре. Имал си цел в живота и всичко е било наред. Но вече имаш нещо повече. Не можеш да обясниш какво е, но знаеш, че ако го загубиш, ще чувстваш огромна празнота. Нищо няма да бъде както преди. Ужасяващо е. Боя се, че това, което става в мен, е измама. Че утре ще се събудя и всичко, оживяло тук, ще изчезне. Сърцето ми ще замре и никога вече няма да изпитам чувствата, които през целия си живот съм чакала някой да събуди.
Сълзите й бяха пресъхнали и ръката й вече не трепереше, когато остави чашата.
— Не бих се примирила, ако не отвърнеш на чувствата ми. Не бих загубила надежда, че някой ден това ще стане. Но не зная дали мога да живея, без да те обичам. Би било, сякаш… някой е изтръгнал нещо, което е било дълбоко в мен. Не мога да се върна към начина, по който живеех преди.
Флин погали косите й, притегли я към себе си и й позволи да отпусне глава на рамото му.
— Никой не ме е обичал така, както казваш. Не зная какво да правя, Малъри, но и аз не искам да загубя това.
— Видях нещата такива, каквито ми се иска да бъдат, но не беше истина. Един обикновен ден бе толкова съвършен, сякаш държах в ръката си изящен диамант. Той ми показа това и ме накара да го почувствам.
Флин обърна лицето й към себе си.
— Сънят?
Тя кимна.
— Беше по-мъчително от всичко на света да се откажа от него. Цената е тежка, Флин.
— Можеш ли да ми го разкажеш?
— Мисля, че трябва. Бях уморена от противоречиви емоции. Исках да поспя, за да се освободя от тях поне за малко.
Описа му чувството за пълно спокойствие и щастие, с което се бе събудила в дом, изпълнен с любов, и как го бе открила в кухнята, зает да приготвя закуска.
— Това трябваше да ти подскаже, че е илюзия. Аз да готвя? Пълна заблуда.
— Правеше пържени филийки. Любимата ми закуска. Разговаряхме за последната си почивка и помнех всички места, на които сме били, и нещата, които сме правили. Тези спомени бяха в мен. После бебето се събуди.
— Бебе? — Флин пребледня. — Имали сме… бебе?
— Качих се горе, за да взема сина ни от кошчето.
— Син?
— Да, момченце. По стените край стълбището имаше мои картини. Бяха прекрасни и си спомнях как съм ги нарисувала. Както и онези в детската стая. Взех бебето на ръце и изпитах безгранична любов към него. Бях изпълнена с нея. После… не можах да си спомня името му. В съзнанието ми нямаше име. Чувствах допира на телцето му до ръцете си и топлината на гладката му кожа, но не знаех как се казва. Ти застана на прага, но виждах през теб. Разбрах, че всичко това е нереално.