Превъзходството на Борн
- Автор: Лъдлъм Робърт
- Серия: Jason Bourne #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кристиян Георгиев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Превъзходството на Борн». Краткое содержание книги:
Вашингтон, Лондон, Пекин — терор залива света: вицепремиерът на Китай е екзекутиран брутално от легендарния убиец. Държавни глави, тайпани, босове на престъпния свят — всички са изправени пред ужасни въпроси: С каква цел се е завърнал Борн? Кой му плаща? Кой е следващият в смъртоносния му списък?…
— Ние?
— Ожених се за човека, за когото сте чели по вестниците. Това, разбира се, не беше онзи, когото описваха там. Остана в сянка за американското правителство. Голяма част от живота си отдаде на това невероятно странно задължение.
— Сега ти си в Хонконг и ми казваш, че се намираш в затруднение.
— В Хонконг съм и съм в голямо затруднение.
— Мога ли да допусна, че събитията от миналата година са свързани със сегашните ти проблеми?
— Струва ми се, че е така.
— Какво можеш да ми кажеш?
— Всичко, което знам, защото ми трябва помощта ти. Нямам правото да я искам, докато не узнаеш всичко, което зная и аз.
— Обичам ясния език. Не само заради яснотата, а защото често той определя човека, който говори. Ти искаше да кажеш също, че ако не зная всичко, вероятно няма да мога да направя всичко.
— Мисълта ми не тече по този начин, но може би си права.
— Добре. Изпитвах те. В новата дипломация откритата наивност е едновременно щит и сабя. Често се използва както за прикритие на двуличието, така и за обезоръжаване на противника.
— Аз съм икономист, Кетрин, не дипломат.
— Комбинирай качествата, които зная, че притежаваш, и ще покориш върховете във Вашингтон, както можеше да направиш и в Отава. Но няма да живееш в уединението, което толкова желаеш, когато се върнеш към цивилизования начин на живот.
— Но то ни трябва. То е най-важното. Аз не съм от значение.
— Отново те изпитвах. Преди не беше лишена от амбиции. Обичаш съпруга си.
— Много, наистина. Искам да го намеря. Искам той да се върне.
Стейпълс трепна и премигна с очи.
— Той е тук?
— Някъде тук. Това е част от цялата история.
— Сложна ли е?
— Много.
— Можеш ли да спреш, Мари, докато намерим някое по-спокойно място?
— На търпение ме научи човекът, чийто живот зависеше от това двайсет и четири часа в денонощието.
— Боже мой. Гладна ли си?
— Умирам от глад. Това всъщност е част от историята. Докато ти си тук и ме слушаш, можем ли да поръчаме?
— Избягвай „Неясна същност“, много е препържено. Макар че патицата я приготвят по най-добрия начин в Хонконг. Можеш ли да почакаш, Мари? Ако искаш, да отидем на друго място?
— Мога да чакам, Кетрин. Цял живот съм го правила. Половин час няма да бъде от голямо значение. Освен това, ако не ям преди това, няма да ме разбереш.
— Зная. Това е част от историята.
Седяха една срещу друга в апартамента на Стейпълс от двете страни на маса за кафе, върху която стоеше пълен чайник.
— Мисля — каза Кетрин, — че това, което току-що чух, може да бъде наречено най-безсрамната злоупотреба със служебно положение, за която съм чувала след трийсетгодишна практика в министерството. Освен ако по някакъв начин действията са невероятно погрешно изтълкувани.
— Казваш, че не ми вярваш, така ли?
— Напротив, скъпа, ти нямаше да можеш да го измислиш. Съвсем права си. Цялата проклета история е пълна с нелогична логика.
— Не съм казала това.
— Нямаше нужда да го казваш, то си личи.
— Има човек, който убива и който твърди, че е Джейсън Борн — ролята, която Дейвид игра три години.
— Убиецът си е убиец, без името, което използва, да има някакво значение. Независимо дали е Чингис хан или Джак Изкормвача, ако искаш Карлос Чакала или дори атентаторът Джейсън Борн. Капаните за тези хора се поставят със съгласието на всички ловци.
— Не те разбирам, Кетрин.
— Тогава слушай, скъпа моя. Помниш ли, когато дойдох при теб за опреснителния курс, отнасящ се до Общия пазар и търговията с Изтока?
— Да. Всеки приготви вечеря. Твоята беше по-добра.
— Така беше. Но това, за което наистина бях там, беше да убедя познатите ми от Източния блок, че мога да използвам променливия курс на валутата, така че покупки, направени от нас, да им носят несравнимо по-голяма печалба. Направих го. Москва беше бясна.
— По дяволите, Кетрин, каква връзка с мен има всичко това?
Стейпълс я погледна, като отново в нежното й държание се долавяше някаква твърдост.
— Нека бъда по-ясна. Ако си мислила за това изобщо, сигурно си предположила, че съм дошла в Отава, за да се сдобия с по-солидни познания за европейската икономика. От една страна, беше вярно, но не беше истинската причина. Всъщност бях там, за да се науча да използвам променливия курс на различните валути и да предлагам договори, носещи възможно най-голямо преимущество на нашите потенциални клиенти. Когато немската марка скочеше, продавахме я за франкове, гулдени или каквото и да е. Това беше вписано в самите договори.
— Това едва ли е било самоцелно.
— Не търсехме печалба, а отваряхме пазари, които бяха затворени за нас. Печалбите щяха да дойдат по-късно. Ти беше много ясна, когато излагаше теорията за промените в курса. Проповядваше техните злини, а аз трябваше да се науча да бъда нещо като дявол — в служба на доброто наистина.