Превъзходството на Борн
- Автор: Лъдлъм Робърт
- Серия: Jason Bourne #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кристиян Георгиев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Превъзходството на Борн». Краткое содержание книги:
Вашингтон, Лондон, Пекин — терор залива света: вицепремиерът на Китай е екзекутиран брутално от легендарния убиец. Държавни глави, тайпани, босове на престъпния свят — всички са изправени пред ужасни въпроси: С каква цел се е завърнал Борн? Кой му плаща? Кой е следващият в смъртоносния му списък?…
Но ето я и нея! Кетрин Стейпълс излезе с отмерени крачки от „Ейжън Хаус“ и сви вдясно. Беше на разстояние от около четирийсет стъпки; Мари се затича, като разбутваше хората по пътя си, докато се опитваше да я догони. Никога не бягай, това те прави забележима. Не ме интересува! Трябва да говоря с нея!
Стейпълс пресече платното. От другата страна я очакваше паркирана кола на консулството с кленов лист върху вратата. Тя се качи вътре.
— Не! Чакай! — извика Мари, като си проби път и хвана вратата, докато Кетрин я затваряше.
— Какво обичате? — извика Стейпълс, а шофьорът се извъртя с изведнъж появил се пистолет в ръката му.
— Моля ви! Аз съм! Отава. Инструкциите.
— Мари? Вие ли сте?
— Да. Намирам се в безизходица и се нуждая от помощта ви.
— Качете се — каза Кетрин Стейпълс, като й направи място до себе си. — Махнете тази глупост — обърна се тя към шофьора, — тя е моя приятелка.
Кетрин отмени запланувания обяд под претекст, че има обаждане от британската делегация — често явление по време на преговорите с Народната република след договора за 1997-а, и тя нареди на шофьора да ги остави в началото на улица „Фуд“, която обхващаше около трийсет ресторанта, разположени по протежението й. Движението на коли беше забранено, а дори да не беше, нямаше начин кола да си проправи път през тълпата, търсеща места по близо четирите хиляди маси. Кетрин поведе Мари към служебния вход на един от ресторантите. Звънна и секунди по-късно вратата се отвори, като отвътре се долови ароматът на източни ястия.
— Мис Стейпълс, колко хубаво, че ви виждам — каза облеченият в бяла престилка готвач китаец. — Заповядайте, заповядайте. Както винаги за вас има маса.
Докато вървяха през царящия хаос в голямата кухня, Кетрин се обърна към Мари.
— Благодаря на Господ, че съществуват бакшишите за тази така ниско платена професия. Собственикът има роднини в Квебек с чудно хубав ресторант на улица „Сейнт Джон“ и ще направя всичко възможно той да си извади виза за там, както казват те, „адски, адски бързо“.
Кетрин посочи с глава една от малкото свободни маси в задната част; беше близо до вратата на кухнята. Седяха, буквално скрити зад непрестанния поток от келнери, влизащи и излизащи през люлеещите се врати, както и от суетнята около многото маси в претъпкания ресторант.
— Благодаря ти, че се сети за място като това — каза Мари.
— Скъпа — отговори Стейпълс с твърдия си гърлен глас. — Всяка жена с твоя вид, която се облича както си облечена сега и се гримира като теб, явно не желае да привлича вниманието.
— Меко казано. Ще мине ли номерът с британската делегация?
— Без съмнение. Всичко за каузата на родината. Пекин купува от нас огромни количества пшеница, от която тук има голяма нужда.
— Тези дни не съм много в крак със събитията.
— Да, разбирам. — Стейпълс кимна и погледна Мари строго, но същевременно нежно. В очите й се долавяше любопитство. — Бях вече тук, когато чухме слуховете и прочетохме за станалото във вестниците. Да кажа, че бяхме шокирани, ще е слаба дума, за да опише онова, което всички, които те познаваха, почувстваха тогава. Следващите седмици опитахме да получим някакъв отговор, но ни казаха да зарежем всичко заради теб. „Не се намесвайте — ни повтаряха, — в неин интерес е да стоите настрана…“ Разбира се, накрая чухме, че си оправдана по всички отправени обвинения. Господи, каква обидна дума след всичко, което си преживяла! Тогава ти просто изчезна и никой не чу нищо повече за теб.
— Казали са ви истината, Кетрин. Беше в мой интерес — в наш интерес беше да стоите настрана. Криеха ни в продължение на месеци, после отново се върнахме към нормален начин на живот в доста отдалечено място и под имена, които не говореха на хората нищо. Но гвардията продължаваше да си бъде на мястото.