Превъзходството на Борн
- Автор: Лъдлъм Робърт
- Серия: Jason Bourne #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кристиян Георгиев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Превъзходството на Борн». Краткое содержание книги:
Вашингтон, Лондон, Пекин — терор залива света: вицепремиерът на Китай е екзекутиран брутално от легендарния убиец. Държавни глави, тайпани, босове на престъпния свят — всички са изправени пред ужасни въпроси: С каква цел се е завърнал Борн? Кой му плаща? Кой е следващият в смъртоносния му списък?…
— Нямам и най-малка представа, скъпа. — Телефонът й иззвъня и тя вдигна слушалката.
Обръщайки страниците, Мари четеше бързо; очите й се движеха надолу по колоните, търсещи име, което да извика лице на човек. Тя намери три, но образите бяха смътни, чертите неясни. На дванайсета страница обаче видя лицето и чу гласа, когато прочете името. КЕТРИН СТЕЙПЪЛС.
Хладната Кетрин, Ледената Кетрин, Бодливата Стейпълс. Прякорите бяха несправедливи и не даваха точна оценка на жената. Мари се запозна с Кетрин Стейпълс по време на работата си в Министерството на финансите в Отава, когато тя и колегите в нейния отдел инструктираха хората от дипломатическия корпус, преди да бъдат изпратени в чужбина. Стейпълс имаше две успешни назначения, веднъж в Европейската икономическа общност и втория път, разбира се, в Хонконг! Беше преди около година и въпреки че тяхното приятелство не можеше да се нарече близко — четири или пет пъти бяха обядвали заедно, веднъж вечеряха у Кетрин, друг път Мари се беше реванширала — тя научи много малко за тази жена, която се справяше с работата си по-добре, отколкото повечето мъже.
Бързото й израстване в Отдела за международни отношения й костваше ранен брак. Тя твърдеше, че се е отрекла от възможността да се омъжи за цял живот, тъй като постоянните пътувания, които работата й изискваше, а и дългото работно време бяха неприемливи за всеки мъж, с когото би си струвало да се свържеш. За възрастта й над петдесетте Стейпълс беше стройна, енергична жена със среден ръст, която се обличаше модно, но семпло. С право можеше да бъде наречена професионалист. Сардоничният й ум мразеше лицемерието, което съзираше без усилия, и самоцелните извинения, които не толерираше. Можеше да бъде любезна, дори нежна с мъжете и жените, непритежаващи квалификация за работата, на която са назначени, без това да е тяхна грешна, но беше безкомпромисна към издалите това назначение независимо от поста им. Ако имаше някаква фраза, която обрисуваше старши служителя от Международния отдел Кетрин Стейпълс, тя би била „строга, но справедлива“. Понякога беше много забавна с проявите си на самокритика.
— Тук няма нищо, което да ме насочи — каза Мари, като стана от стола и подаде справочника на жената на рецепцията. — Чувствам се толкова глупаво.
— Имате ли представа как изглежда той?
— Никога не съм питала за това.
— Съжалявам.
— Аз съжалявам повече. Трябва да направя много смущаващо телефонно обаждане до Ванкувър… Все пак видях едно име. Няма нищо общо с братовчед ми, но става дума за приятелка на моя приятелка. Една жена на име Стейпълс.
— Кетрин Великата? Да, тя е тук, макар че много хора от персонала не биха имали нищо против да бъде повишена в посланик и изпратена в Източна Европа. Нервира ги страшно. Първокласна е.
— О, искате да кажете, че сега тя е тук?
— На не повече от десет метра. Искате ли да ми дадете името на приятелката ви и тя да прецени дали има време да ви каже „здравей“?
Това беше изкушение за Мари, но задълженията на чиновничеството й забраняваха тези преки пътища. Ако нещата стояха така, както тя мислеше, и консулствата на приятелските държави бяха алармирани, Стейпълс можеше да се почувства задължена да сътрудничи. Вероятно нямаше да го направи, но все пак трябваше да запази почтеността на служебното си положение. Посолства и консулства непрестанно си правеха услуги. Трябваше й време със Стейпълс, но в неофициална обстановка.
— Много мило от ваша страна — каза Мари на жената. — Това ще направи страшно удоволствие на приятелката ми… Но, почакайте, Кетрин ли казахте?
— Да. Кетрин Стейпълс. Повярвайте ми, има само една.
— Сигурна съм, но приятелката на приятелката ми е Кристин. О, Господи, днес не ми върви. Вие бяхте много мила, така че аз ви оставям на мира.
— Беше удоволствие за мен. Трябва да видите онези, които влизат тук с вид на човек, който е закупил часовник „Картие“ на невероятно добра цена, и лицата им по-късно, сякаш часовникът е спрял и бижутерът им е казал, че вътре има две гумени ластичета и миниатюрно йо-йо. — Погледът на жената падна върху чантата „Гучи“ с двете обърнати „г“-та.
— О! — каза тихо тя.
— Какво?
— Нищо. Дано успеете да се обадите по телефона.
Мари почака във фоайето на „Ейжън Хаус“, после излезе навън на претъпканата улица и около час се разхожда напред-назад пред входа. Минаваше един и тя се чудеше дали Кетрин изобщо мислеше да обядва, един обяд с нея би бил най-добрата идея. Ала имаше и друга възможност или може би невъзможност. Можеше да се появи Дейвид, но не като Дейвид, а като Джейсън Борн, а това би могъл да бъде всеки. Съпругът й беше много по-изобретателен под маската на Борн; тя видя находчивостта му в Париж, а това там беше различен свят, където една погрешна стъпка би могла да ти струва живота. Всеки ход трябваше да бъде обмислян от много страни. Какво ще стане, ако аз… Какво ще стане, ако той… Ролята на интелекта в един свят, пълен с насилие, беше много по-голяма, отколкото биха признали кротките интелектуалци; светът, който те презираха заради варварщината му, нямаше да им прости, че не мислеха достатъчно бързо или достатъчно задълбочено. Защо ли мислеше за тези неща? Тя принадлежеше точно към тях, Дейвид също. Изводът тогава беше много ясен. Те трябваше да оцелеят и да се намерят.