Морският ястреб
- Автор: Сабатини Рафаэль
- Язык: болгарский
- Переводчик: Сидер Флорин
- Жанр: Морские приключения
Электронная книга - «Морският ястреб». Краткое содержание книги:
Покорен на законите подобно на най-незначителния от своите поданици, Асад слезе от мулето и влезе в тържището пеша. Той спря за малко при кладенеца, обърна се към закрития със завеси навес, благослови коленичилата тълпа и заповяда на всички да се вдигнат.
Пашата извика офицера на Сакр-ел-Бар — Али, който отговаряше за робите от последното нападение на корсаря, и му съобщи желанието си да види пленените. По даден от Али знак негрите дръпнаха завесите от камилска вълна и оставиха безмилостните слънчеви лъчи да осветят затворените нещастници; това не бяха само пленниците, взети от Сакр-ел-Бар, но и някои други, заловени при едно-две по-незначителни нападения на Бускен.
Асад видя куп мъже и жени — при все че броят на жените бе твърде малък — от всички възрасти, раси и в най-различно състояние; имаше бледи, русокоси мъже от Франция и от северните страни, италианци с маслинов цвят на кожата и мургави испанци, негри и мелези; имаше старци, младежи и истински деца, някои хубаво облечени, други почти голи, а трети загърнати в дрипи. Единствено в безнадеждната унилост на техните лица имаше нещо общо. Ала никакво униние не можеше да пробуди съжаление в благочестивото сърце на Асад. Те бяха неверници, които никога нямаше да зърнат лицето на божия пророк, прокълнати и недостойни за съчувствие. За миг погледът му се задържа върху хубава чернокоса испанка, седнала със здраво стиснати, сключени между коленете ръце, с изражение на напрегнато отчаяние и мъка, а великолепието на очите й се подчертаваше и увеличаваше от тъмнокафявите кръгове на безсънието. Облегнат на ръката на Цамани, той се загледа в нея, после взорът му се плъзна нататък. Изведнъж той стисна ръката на везира и на жълтеникавото му лице се изписа жив интерес.
На най-горния нар на отделението, пред което беше застанал, седеше великолепно въплъщение на женствеността — жена от ония, за каквито беше чувал, че съществуват, но подобна на която никога още не беше видял. Тя бе висока и стройна като кипарисово дърво, кожата й беше бяла като мляко, очите — два тъмни сапфира, главата й беше меднозлатиста и сякаш блестеше като метал под слънчевите лъчи. Беше облечена с тясна бяла рокля, а ниско изрязаното деколте откриваше безупречната красота на шията й.
Асад-ед-Дин се обърна към Али.
— Какъв е тоя бисер, захвърлен тук на бунището? — запита той.
— Това е жената, която нашият господар Сакр-ел-Бар отвлече от Англия.
Очите на пашата бавно се върнаха към нея и макар да беше изглеждала безчувствена досега, той забеляза бузите й бавно да се изчервяват под студената оскърбителност на втренчения му настойчив поглед. Руменината увеличи нейната красота и заличи умората, изписана на лицето.
— Изведете я напред! — кротко заповяда пашата.
Тя бе сграбчена от двама негри и за да се запази от тяхната грубост, веднага им се подчини, решена да понесе с достойнство каквото и да я очакваше. Един златокос млад мъж до нея с изпито лице и подкарала къса брада тревожно трепна, когато я дръпнаха оттам. После със стон посегна, сякаш да я задържи, но една пръчка се стовари връз вдигнатите му ръце и ги свали.
Асад беше потънал в размисъл. Фензиле го изпрати да види неверницата, която Сакр-ел-Бар с толкова опасности бе отвлякъл от Англия. Беше подметнала, че в тази девойка щял да намери някакви доказателства за предателската дейност, която вечно приписваше на корсарския предводител. Той виждаше жената, но не можеше да открие у нея описаните от Фензиле белези, нито пък ги търсеше. Беше я послушал от любопитство. Но и това, и всичко друго бе забравено сега в съзерцанието на този благороден образец на северна женственост, превърнал се почти в статуя от страхотното напрежение.
Той протегна ръка да докосне нейната, но тя я отдръпна, сякаш пръстите му изгаряха. Асад въздъхна:
— Колко незнайни са пътищата на аллаха, щом търпи такъв пищен плод да виси от гнусното дърво на безверничеството!
Лукаво наблюдаващият го Цамани, изтънчен ласкател, основно владеещ изкуството да си служи с настроенията на господаря, рече в отговор:
— Може би нарочно, за да може да го откъсне някой правоверен от челядта на пророка. Истина ти казвам, всичко е възможно за единния!
— Но все пак не е ли писано в Поучителната книга, че дъщерите на неверниците не са за правоверните? — И той повторно въздъхна.