Едно момче брои звездите
- Автор: Лундемис Менелаос
- Язык: болгарский
- Переводчик: А. А. Коджаев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Едно момче брои звездите». Краткое содержание книги:
Господин учителю, любими мой… не заслужавах отличните бележки, които ми поставяхте, зная това. Но заслужавах малко внимание. Защо не ми отдадохте това внимание!
Късно през есента, когато училищата отново отворят вратите си и вие видите празен моя кът, може би тогава ще разберете, че нещастната Велико е заслужавала малко повече доброта. Няма да ви кажа сбогом. Зная, че ще ви видя пак. Любовта ми ще бди над живота ви до онзи миг, в който облакът ще се махне от вас и вие ще се засмеете… И единственото нещо, което бих искала, е — да видя първа това. Сбогом, блян мой. Мои шестнадесет години. От утре вече ще съм зряла жена. И ще чакам. Мълчаливо, храбро и търпеливо.
Велико“
Глава седемнадесета
Примирие! Всичко тази вечер има много официален вид. Навред се е разстлала тиха сладост. Всичко блести… очи, яки, коси. Просто поезия. Една масичка в ъгъла е потънала в цветя. Донесоха ги колегите в строги букети, държейки ги в обятията си като „божи рожби“. Върху устните на Алберт е кацнала една много френска и много щастлива усмивка, с която той дарява всички. Душата му е като душа на птица. Беше нощ… „нощ на хименея“51… но всичко сияеше като окъпано от слънце. Очите на невястата блестяха. Един малък орган свиреше нежно в сърцето й песента „Радостни дни“. Устата на всички щедро пилееха сърдечни пожелания.
— Щастлив живот…
— Живот без скърби…
— Живот, изпълнен с радост…
Устата на Алберт лепнеха като мед.
Попът носеше черно лъскаво расо и въпреки че мразеше „тайнството на брака“, дойде да хапне и той нещо и да „отправи горещи благословии“. В широкия ръкав на расото му радостно потракваше една бъбрива броеница… Карлафтис, стегнат в тясна твърда яка, пухтеше като „локомотив“, както скришом се изрази Аглаица. На три пъти се опита да я изгори с поглед, изпълнен с тъга и страст… но Аглаица като опитен пелтаст52 ги отби един след друг. И той, за да се утеши, минаваше често край малката кухня да вдъхне миризмата на ястията и да възбуди животинския си апетит.
Навсякъде се бе разляла приятна топлина. Но директорът зъзнеше, сякаш седеше непрекъснато на течение. Всичко това му изглеждаше необяснимо. А „тайнството на брака“ бе действително тайна за него… Сините му очи гледаха втренчено светлината, която трептеше по хлътналите бузички на Алберт… Ужас! За какво му трябваха такива „неподходящи неща!“… в тази неблагодарна възраст. Безсрамие!
Госпожа Раул беше облечена в тъмен тайор, който я стягаше до пръсване. Но въпреки това тя не се спираше нито за миг. Тичаше насам-натам да помогне на това, на онова, да донесе чаши, да налее каните с вино.
Попът гълташе питиетата като хапчета.
— Простено е… — казваше той — простено е… умереното пиене никак не вреди…
51
„Нощ на хименея“ — сватбена нощ. Б.пр.
52
Пелтаст (ст.гр.) — войник, въоръжен с лек щит — пелта. Б.р.