Едно момче брои звездите

Но тяхна милост певците, си караха своята. Те пееха все по-силно песента си, която се състоеше всичко на всичко от два стиха, в които се говореше за труд, за работничество и за други подобни неща.

На Мельос много му се хареса песента. Даже ако имаше още някой стих, щеше да му се хареса още повече. Проправи си път сред хората и се приближи към певците. А! Какво става там сега? Какво търси онзи стар дявол, обущарят, в тази група? Мельос толкова се слиса и се обърка, че залитна като замаяно пате.

Сред певците последен в редицата беше старият кърпач, който му поправяше обувките. Мельос се запъти към него и го дръпна за сакото.

— Добре, добре… видях те… — каза му старецът. — Отдръпни се по-настрани само, защото тези няма много да му мислят и току-виж, почнали „бам-бум“.

— Но защо? — запита момчето. — Да дойда ли и аз с вас да пея?

— Още не. Почакай още малко… Върви си сега и ела след десетина години.

В това време се чу:

— Огън!…

Вдигна се дим. Гръмнаха пушки… Жени припаднаха. Когато димът се разнесе, мястото беше се опразнило както в приказките.

Другият ден беше събота.

Мельос се изпотрепа да отиде час по-скоро при стария обущар, за да му обясни какво значеше всичко това.

— Първи май беше — каза му старецът. — Какво друго искаш да стане?

— Ами защо пеехте?

— Защото беше Първи май.

— Ами защо стреляха по вас?

— Пак за това. Разбира се, пак за това, защото беше Първи май. Искаш да ме объркаш, а, дяволче? Ех, да имах езика на оня, който държеше знамето. Та да ти разправя за Чикаго и тям подобни… Аз само ги разбирам тези неща. Но той може и да ги разправя. Оставяш ме долу!… Ти само ядеш, а аз само работя. Богатият изсмуква бедняка, а беднякът изсмуква себе си. Не казвам ли право? Дай ми осем часа сън. Дай ми осем часа четмо и писмо. Халал да ти са другите осем — ще ти работя… Ех, погледни и ти малко към бога. Уволняваш ме. Какво ще ям? А имам и семейство. Кокошката пие вода, казва се, но поглежда към бога. Ти нито бога поглеждаш… нито закона. Но и аз съм му намерил колая. Слизам на площада и те нареждам, както трябва… Не съм сам… аха!… Излъгали са те!… Сега ли?… Аха-а-а-а-а! Но… ти какво си помисли? Предизвикваш ме, а? Разпръснете се, викаш. Ето стражарите ми… Тези тук искат хляб — къде се е чуло и видяло това? Искат и да се учат. Я виж ти мутра? Огън… Гръмват кримките. Покосяват робите. Първи май… Ти върви за цветя… Аз ще дигна знаменцето си и ще сляза в Чикаго. Знаеш ли къде се намира Чикаго? Чак в Америка и още по-нататък!… Ще ме стрелят ли? Е… нека ме стрелят!…