Войната на завоевателите
- Автор: Зан Тимъти
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Войната на завоевателите». Краткое содержание книги:
Кавана се просна върху дебелия клон на лозницата и го обгърна с ръце. Двамата бурти бяха изоставили схватката с животинките и сега тичаха към тях. Единият спря и замахна рязко.
Този път опитът бе доста по-сполучлив — нещо изфуча само на сантиметри от Кавана.
— Опитват се да ни свалят — изсумтя Бронски. — Хвърлят парчета от металната рамка.
— Какво ще правим?
— Дръж се здраво. — Бронски се промуши от долния край на мрежата, насочи пистолета към буртите и откри огън.
Със същия ефект можеше да ги замеря със снежни топки. Накъсаните метални парчета продължаваха да ги засипват, да пронизват по-тънките клони и листата. Едно удари Бронски в гърдите и той спря стрелбата за няколко секунди, докато се съвземе.
После — също толкова неочаквано, колкото бе започнал — залпът секна. Кавана надзърна предпазливо през клоните.
Единият от буртите подтичваше назад към полуразрушения отвор за стълбището. Вторият бе приклекнал под тях и ровеше в ръба на покрива.
— Опитва се да отчупи парчета от стряхата — обясни тихо Бронски.
— Трябва да изчезваме. Рано или късно ще натрупат достатъчно „снаряди“, за да ни свалят.
— Зная — отвърна Бронски. — Мислиш ли, че ще се справиш?
— Имам ли друг избор? — Кавана сви рамене, надигна се и разпери ръце. — Хайде.
Този път Кавана пое пръв. Първите няколко крачки измина внимателно, сетне смелостта му се върна и той се затича напред, като се стараеше да не гледа надолу. Ръбът на покрива изчезна, под краката му блеснаха уличните светлини, отдолу го полъхна свеж въздух. Кавана продължаваше да тича, без дори да забелязва накъде…
— Спри! — чу задъхан глас отзад. — Кавана — почакай!
Кавана забави крачка и се огледа. Бронски бе съвсем близо зад него.
— Какво?
— Виж — стигнахме.
Кавана се намръщи и сведе поглед надолу. Улицата под тях бе изчезнала. Вместо нея се виждаше друг плосък покрив.
— Ами да.
— Само това ли ще кажеш? Викам ти да спреш още от предишната сграда.
— Какво? — Кавана премигна и се огледа объркано. Бригадирът беше прав — покривът под тях беше през един от онзи, на който се бяха покатерили в началото. — Проклет да съм!
— За миг си помислих, че смяташ да пробягаш цялото разстояние до космодрума — изсумтя Бронски, наведе се, хвана се за клона под него и се пусна долу. — Само не се отпускай сега — продължи той. — В случай, че не си забелязал, буртите не останаха да ни чакат на онзи покрив.
Кавана се огледа отново. Грумите все още се бяха скупчили около увисналия клон, но от буртите нямаше и следа.
— Сигурно са се спуснали на улицата.
— Брилянтно заключение, Холмс. — Чу се тихо изщракване — Бронски вдигаше капака на шахтата. — Ако имаме късмет, може да са слезли преди да проверят на кой от покривите сме се спуснали.
Когато излязоха на опустялата странична улица, не ги очакваше никой.
— Някаква идея къде се намираме? — попита Кавана и се огледа.
— През една пряка от къщата на Бокамба. Мисля, че ако тръгнем ей натам, ще излезем на трамвайната линия, която води до космопорта.
— Надявам се да не е далече — въздъхна Кавана и избърса с ръкав потния си врат. — Едва ли ще ми стигнат силите за продължително ходене…
И в този миг зад тях се разнесе познатият рев.
Кавана се обърна. Насред предишната пряка бе застанал един бурт, вдигнал триумфално ръце. Ревът му бе като призив за подкрепления.
— Да изчезваме — кресна Бронски и го побутна в противоположната посока.
— Не можем да им избягаме — възрази Кавана и се затича уморено.
— Ако искаш, можеш да се предадеш — подвикна му Бронски през рамо.
Кавана преглътна една ругатня и се озърна. На призива на бурта бяха откликнали още двама негови сънародници. И тримата им преследвачи сега се виждаха съвсем ясно — тичаха рамо до рамо, като топуркаха ритмично по паважа. Издръжливостта на буртите беше пословична и те рано или късно настигаха плячката си. Препоръчваната тактика, припомни си Кавана някакво полузабравено четиво, бе да се използва по-голямата им маса и инерция, като се сменя често и рязко посоката, за да се попречи на противника да набере скорост. Тактика, която едва ли можеше да се нарече подходяща в центъра на гъсто населен град, където рязката смяна на посоката невинаги бе възможна. Кавана отново погледна назад…
И бясно туптящото му сърце сякаш щеше да спре. Зад тримата преследвачи със загасени светлини се приближаваше кола, която, изглежда, възнамеряваше да се присъедини към тях. Този път мрачанците се бяха погрижили да не позволят на плячката да се изплъзне.
— Бронски — гледай…