Избрани творби (Един живот, новели и разкази)
- Автор: Мопасан Ги дьо
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йордан Павлов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Избрани творби (Един живот, новели и разкази)». Краткое содержание книги:
Жана почувствува неодобрението и душата й възнегодува срещу тия условности, срещу тия сделки със съвест, срещу всеобщото малодушие и подлостта, затаена във всички сърца, която пред хората взима толкова добродетелни маски.
Баронът пое ръководството в учението на Пол и почна да му предава латински. Майката препоръчваше само едно:
— Главно не го уморявай! — И бродеше неспокойно около занималнята — баща й й бе забранил да влиза вътре, защото непрекъснато прекъсваше заниманията, за да пита: „Не ти ли е студено на краката, Пуле?“ Или: „Не те ли боли глава, Пуле?“ Или прекъсваше учителя: „Не го карай да говори толкова много, ще пресилиш гърлото му.“
Щом се отървеше от урока, Пол се занимаваше с градинарство с майка си и леля си. Те се бяха пристрастили сега към обработването на земята. Напролет и тримата садяха фиданки, сееха семена, изпадаха във възторг от покълването и поникването им, подкастряха клони, беряха цветя и правеха букети. Най-голямата грижа на младежа бе производството на салата. Бяха му предоставили четири големи лехи в зеленчуковата градина и той садеше с известно усърдие марули, римски, цикорски, комуцински, кралски и всички познати видове салати. Копаеше, поливаше, плевеше, присаждаше, подпомаган от двете майки, караше ги да работят като надничарки. Често можеха да ги видят коленичили с часове сред лехите, с изпоцапани рокли, заети да набождат корените на разсада в дупчици, издълбани с едно отвесно бутване на пръста им в почвата.
Пуле растеше, стана петнадесетгодишен, стълбичката в салона бележеше метър и петдесет и осем сантиметра, но по ум си оставаше дете — невежа, наивен, задушен между полите на двете жени и добрия старец, отживял века си.
Най-сетне една вечер баронът заговори за колежа. Жана тутакси се разхълца. Леля Лизон, ужасена, се сгуши в един тъмен ъгъл.
Майката каза:
— Каква нужда има да знае толкова много? Ще го направим земеделски стопанин, селски благородник. Ще обработва земите си като много други благородници. Ще проживее до дълбока старост щастлив в този замък, където сме живели преди него ние и където ще умрем. Какво повече може да искаме?
Но баронът поклащаше глава:
— Какво ще отговориш ти, ако на двадесет и пет години той ти каже: „Аз не съм нищо, не знам нищо по твоя вина, заради майчиния ти егоизъм. Чувствувам се негоден за работа, неспособен да се издигна, а не бях създаден за незначителен, скромен и до смърт скучен живот, на какъвто ме обрече твоята недалновидна майчина обич.“
А тя все плачеше и умоляваше сина си:
— Кажи, Пуле, нали никога няма да ме упрекнеш, че много съм те обичала?
И високото момче обещаваше учудено:
— Не, мамо!
— Заклеваш ли ми се?
— Да, мамо.
— Искаш да останеш тук, нали?
— Да, мамо.
Тогава баронът решително повиши глас:
— Жана, ти нямаш право да разполагаш с живота му. Постъпваш подло и едва ли не престъпно — жертвуваш детето си за собственото си щастие.
Тя скри лице в ръце, заплака неудържимо и зашепна през сълзи:
— Аз бях тъй злочеста… толкова страдах! А сега, когато съм спокойна с него, ми го отнемат… Какво ще стане с мен?… Съвсем сама…
Баща й стана, седна до нея и я прегърна.
— Ами аз, Жана?
Тя обви ръце около шията му, целуна го буйно и още задъхана от плач, промълви:
— Да, имаш право… може би… татко. Луда бях, но толкова изстрадах. Съгласна съм да отиде в колежа.
Без да си дава много добре сметка какво мислеха да правят с него, и Пуле се разхленчи.
Тогава „трите майки“ с ласки и целувки го ободриха. Качиха се да си легнат със свити сърца и всички си поплакаха в леглата, дори и баронът, който дотогава се владееше.
Решиха да дадат момчето в началото на годината в Хавърския колеж. През лятото го глезиха повече от всякога.
При мисълта за раздялата майка му често въздишаше. Приготви му дрехи, като че му предстоеше пътуване за десет години. Най-сетне една октомврийска сутрин, след безсънна нощ, двете жени и баронът се качиха с него в каретата и двата коня препуснаха.
Бяха ходили по-рано и бяха избрали мястото му в общата спалня и в класната стая. Жана, подпомогната от леля Лизон, прекара деня в нареждане на малкото му шкафче. Понеже то не побра и четвъртината от донесените дрехи, тя отиде при директора, за да поиска още едно. Повикаха и домакина. Той изтъкна, че толкова бельо и разни други неща само ще пречат, без никога да дотрябват, и отказа да даде още едно шкафче, като се позова на правилника. Отчаяната майка реши да наеме стая в малък съседен хотел и заръча на собственика сам да носи на Пуле всичко, от което би имал нужда, при първо искане на детето.
После се разходиха по вълнолома да погледат пристигащите и заминаващите кораби.