Град от кости
- Автор: Клэр Кассандра
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 9789549321265
- Переводчик: Людмила Костова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Град от кости». Краткое содержание книги:
— Добре.
— Затвори очи.
Тя ги затвори. Виждаше светлината на лампата да се отразява през затворените й клепачи като фин звезден прашец.
— Имало едно време едно момче — каза Джейс.
Клеъри веднага го прекъсна.
— Което било ловец на сенки ли?
— Разбира се. — За миг веселостта в гласа му се помрачи, но после облакът се разсея. — Когато момчето било на шест години, баща му му подарил сокол за дресиране, а соколите са грабливи птици — птици-убийци, както ги наричал баща му, ловци на сенки в небето.
Соколът не харесал момчето и момчето не харесало сокола. Острият му клюн го плашел и все му се струвало, че раздалечените му очи го следят. Соколът все го кълвял с клюна си или го дерял с нокти, когато момчето се приближавало до него: седмици наред китките и ръцете му не спирали да кървят. Момчето не знаело, но баща му бил избрал сокол, който е живял на свобода повече от година и поради това било почти невъзможно да бъде дресиран. Но момчето се стараело, защото баща му бил поискал от него да направи сокола послушен, а то не искало да разочарова баща си.
То стояло непрекъснато със сокола, поддържало го буден, като му говорело и дори му свирело музика, защото предполагало, че уморена, птицата по-лесно би се поддала на дресиране. Проучило каква екипировка е необходима: букаи, качулка, сплитък, каишка, с която птицата се привързва към китката. Момчето знаело, че трябва да държи сокола с качулка, за да не вижда, но не можело да го направи… вместо това винаги сядало така, че птицата да може да вижда как докосва и гали крилата й и така да спечели доверието й. Давало й да яде от ръката му, макар че в началото тя не искала, но после започнала така яростно да яде, че клъвнала парче от кожата на ръката му. Ала то се зарадвало, защото това бил напредък, а и защото искало птицата да го познава, дори ако се наложело да пие от кръвта му.
Постепенно момчето започнало да забелязва колко красив е соколът, че малките му крила били създадени за бързо летене, че може да е както лош, така и мил, както свиреп, така и нежен. Когато се спускал към земята, се движел със скоростта на светлината. Когато соколът се научил да кръжи над главата му и да каца на китката му, то едва не извикало от възторг. Понякога птицата кацвала на рамото му и заравяла клюн в косата му. Момчето знаело, че соколът го обича, и когато се уверило, че той е не само дресиран, а направо перфектно дресиран, то отишло при баща си, показало му какво може птицата и очаквало да предизвика гордост у него.
Вместо това баща му поел птицата в ръцете си, вече опитомена и доверчива, и скършил врата й.
— Казах ти да го направиш послушен — рекъл баща му и хвърлил безжизненото тяло на земята. — А не да го накараш да те обича. Соколите не са създадени да бъдат домашни любимци: те са свирепи и диви, жестоки и безмилостни. Тази птица не беше дресирана, беше съсипана.
После, когато бащата си тръгнал, момчето започнало да плаче за своя сокол, докато баща му не изпратил един слуга да вземе тялото на птицата и да го зарови. Момчето никога повече не се разплаквало и никога не забравило каквото научило: че ако те обичат, ще те унищожат, а ако ти обичаш, ще унищожиш обекта на любовта си.
Клеъри, която лежеше притихнала, като едва дишаше, се обърна по гръб и отвори очи.
— Това е ужасна история — каза възмутено тя.
Джейс бе вдигнал краката си и опрял брадичка в коленете.
— Така ли? — попита замислено той.
— Бащата на момчето е бил ужасен. Това е история за малтретирано дете. Чудно ми е на това ли му викат ловците на сенки приказка за лека нощ. Това по-скоро ще ти докара кошмари…
— Понякога знаците с руни могат да ти докарат кошмари — каза Джейс. — Ако ги получиш в твърде ранна възраст. — Той я погледна замислено. Светлината на късния следобед се процеждаше през завесите и открояваше лицето му. Чиароскуро, помисли си тя. Изкуството на сенките и светлината. — Като се замислиш, приказката не е лоша — каза той. — Бащата на момчето просто се е опитвал да го кали. Да не се огъва.
— Но трябва да се научиш и да се огъваш малко — каза Клеъри и се прозя. Въпреки ужасната приказка, от монотонния глас на Джейс й се беше приспало. — В противен случай може да се счупиш.
— Не и ако си достатъчно силен — каза непоколебимо Джейс. Той протегна ръка и тя усети опакото на дланта му по бузата си; разбра, че си е затворила очите. От умората костите й се бяха втечнили, тя усети как се разтапя. Когато почувства, че се унася, чу някакви думи да отекват в съзнанието й. Той не ме лишаваше от нищо. Коне, оръжия, книги, дори ловен сокол.