Град от кости
- Автор: Клэр Кассандра
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 9789549321265
- Переводчик: Людмила Костова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Град от кости». Краткое содержание книги:
— Косата ти — каза Изабел. — Задължително трябва да я вдигнеш на кок. Седни. — Тя посочи властно към тоалетката. Клеъри седна и стисна рязко очи, докато Изабел разплиташе — не особено внимателно — плитките й, разресваше ги и слагаше някакви фиби. Тя отвори очи точно когато един напудрен кичур, подобен на плътен блестящ облак, я перна в лицето. Клеъри се закашля и погледна с укор Изабел, която се засмя:
— Не гледай мен. Гледай себе си.
Клеъри погледна в огледалото и видя, че Изабел бе вдигнала косата й в елегантен кок на темето, който се придържаше с блестящи фиби. Клеъри веднага се сети за съня си, тежката коса, притискаща главата й, танцуването със Саймън… тя се раздвижи неспокойно.
— Не ставай още. Не сме готови — каза Изабел и извади една очна линия. — Отвори очи.
Клеъри ококори очи, което беше добре, защото й попречи да заплаче.
— Изабел, може ли да те попитам нещо?
— Разбира се — каза Изабел, докато майсторски нанасяше очната линия.
— Алек гей ли е?
Китката на Изабел трепна. Очната линия се плъзна и очерта дълга черна линия от ъгълчето на окото на Клеъри чак до косата й.
— По дяволите — каза Изабел, като хвърли писеца.
— Няма нищо — успокои я Клеъри, като вдигна ръка до окото си.
— Не, има нещо. — Изабел сякаш щеше да се разплаче, докато ровеше из джунджуриите по тоалетката си. Най-после се изправи с топка памук, която подаде на Клеъри. — Ето. Избърши се. — Тя седна на края на леглото, гривните на глезените й издрънчаха и тя погледна Клеъри през косата си. — Как се досети? — попита най-накрая.
— Аз…
— Не бива да казваш на абсолютно никой — рече Изабел и очите й се разшириха.
— Дори и на Джейс?
— Най-вече на Джейс!
— Добре. — Клеъри долови колко сковано звучи гласът й. — Няма да му кажа. Не знаех, че това може да е чак такъв проблем.
— За родителите ми би било проблем — каза тихо Изабел. — Те ще се отрекат от него и ще го изхвърлят от Клейва…
— Какво, не може ли да си гей и ловец на сенки едновременно?
— Няма специално правило за това. Но хората не го приемат. Освен тези на нашата възраст… предполагам — добави тя нерешително, а Клеъри се зачуди колко ли хора на своята възраст е виждала реално Изабел. — Но за старото поколение определено е проблем. Ако все пак се случи, не се говори за това.
— О — каза смаяно Клеъри и съжали, че е повдигнала въпроса.
— Обичам брат си — каза Изабел. — Бих направила всичко за него. Но в това съм безсилна.
— Все пак той има теб — каза непохватно Клеъри и в този миг се сети за Джейс, който възприемаше любовта като нещо, което те съсипва. — Наистина ли мислиш, че Джейс би имал… нещо против?
— Не знам — каза Изабел, като с тона си искаше да покаже, че разговорът е приключен. — Но не ми е работа да се меся.
— И аз така мисля — каза Клеъри. Тя се наведе към огледалото и с памука на Изабел почисти драскотината от грима около окото си. Когато седна отново, за малко не изпусна памука от изненада: какво беше направила с нея Изабел? Скулите й бяха изпъкнали, очите й — станали по-дълбоки, загадъчни и светещо зелени.
— Приличам на мама — каза смаяно тя. Изабел повдигна вежди.
— Какво? Толкова възрастна? Да подсилим ли грима…
— Не, не е нужно — каза бързо Клеъри. — Така е добре. Харесва ми.
— Чудесно. — Изабел скочи от леглото. Гривните на глезените й издрънчаха. — Да тръгваме.
— Трябва да мина през стаята си и да взема нещо — каза Клеъри, като се изправи. — Освен това… трябва ли да нося някакво оръжие? А ти?
— Аз имам много оръжия. — Изабел се усмихна, като разклати крака си така, че гривните на глезените й иззвъняха като коледни звънчета. — Тези например. Лявата е златна, а златото е отрова за демоните. Дясната е от осветено желязо, в случай че ме нападнат недобронамерени вампири или дори феи. Феите мразят желязото. В тези гривни са гравирани мощни руни, така че мога да сритам цяло войнство демони.
— Лов на демони и мода — каза Клеъри. — Никога не съм мислила, че двете неща могат да се съчетаят.
Изабел избухна в смях.
— Ще има да се чудиш.