Град от кости
- Автор: Клэр Кассандра
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 9789549321265
- Переводчик: Людмила Костова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Град от кости». Краткое содержание книги:
— А случва ли се понякога… да има танци в столицата?
Ходж я погледна, сякаш току-що се е събудил от сън.
— Всяка седмица. Аз никога не ходех, но майка ти — редовно. И Валънтайн. — Той леко се подсмихна. — Аз бях повече учен. Прекарвах дните си в библиотеката на Аликанте. Книгите, които виждаш тук, са само част от нейните съкровища. Имах намерение един ден да се присъединя към Братството, но след това, което бях направил, те, разбира се, не ме приеха.
— Съжалявам — изтърси Клеъри. Мислите й още бяха заети със спомена за съня. А имаше ли фонтан и танцуваща в него русалка? Беше ли Валънтайн облечен в бяло, така че майка ми да може да вижда знаците по кожата му дори и през ризата?
— Може ли да задържа това? — попита тя, като посочи снимката.
За миг по лицето на Ходж се изписа колебание.
— Предпочитам да не я показваш на Джейс — каза той. — Достатъчно му се насъбра, за да го разстройваме със снимката на мъртвия му баща.
— Разбира се. — Тя я притисна до гърдите си. — Благодаря.
— За нищо. — Той я погледна шеговито. — Ти за да ме видиш ли дойде в библиотеката, или по друга причина?
— Исках да разбера дали нямате новини от Клейва. Относно Бокала. И… майка ми.
— Имам. Тази сутрин получих кратък отговор от Идрис.
Тя долови нетърпение в собствения си глас.
— Изпратили ли са хора? Ловци на сенки?
— Да, изпратили са.
— Защо тогава не са тук? — попита тя, като се чудеше защо отговорите му бяха толкова оскъдни.
— Има известно подозрение, че Институтът се наблюдава от Валънтайн. Колкото по-малко знае, толкова по-добре. — Той видя очакващия й поглед и въздъхна. — Съжалявам, не мога да ти кажа повече, Клариса. Боя се, че от Клейва ми нямат доверие. Казаха ми съвсем малко. Иска ми се да можех да ти помогна.
В гласа му имаше толкова тъга, че тя не посмя да го притиска повече.
— И можете — рече тя. — Не мога да спя. Прекалено много мисля. Има ли нещо…
— А, тревожни мисли. — В гласа му се долавяше симпатия. — Да, мога да ти дам нещо срещу това. Изчакай тук.
Отварата, която й даде Ходж, ухаеше приятно на хвойна и шума. Клеъри отвори шишенцето, за да си го мирише, докато се прибира по коридора. За нещастие то още беше отворено, когато тя влезе в спалнята си и намери Джейс, изтегнат на леглото й, да разглежда скицника й. С лек вик на изненада тя изпусна шишенцето, то се търкулна на пода и от него се разля някаква светлозелена течност по паркета.
— Опа — каза Джейс, като се изправи в седнало положение и остави скицника настрана. — Надявам се да не е било нещо важно.
— Беше отвара за сън — каза ядосано тя, като ритна шишенцето с върха на маратонките си. — И сега вече я няма.
— Жалко, че Саймън не е тук. Той така щеше да те отегчи, че щеше веднага да заспиш.
Клеъри не беше в настроение да защитава Саймън. Вместо това тя седна на леглото, като грабна скицника си.
— Обикновено не разрешавам хората да го разглеждат.
— Но защо? — Косата на Джейс изглеждаше така, сякаш току-що се е събудил. — Ти наистина си страхотна художничка. На места дори превъзходна.
— Ами, защото… това е нещо като дневник. Понеже не мисля в думи, а в картини, резултатът е всички тези рисунки. Но те са си нещо лично. — Тя се запита дали наистина звучи толкова налудничаво, колкото й се струваше.
Джейс сякаш се обиди.
— Дневник с рисунки, на нито една, от които не съм? Къде са горещите фантазии? Обложките на любовните романи? Къде са…
— Всички ли момичета, които те видят, се влюбват в теб? — попита тихо тя.
Този въпрос изглежда му взе въздуха, подобно на карфица, забодена в балон.
— Това не е любов — каза той след известна пауза. — Поне…
— Би могъл да се опиташ да не се правиш на чаровник през цялото време — каза Клеъри. — Може би това ще е облекчение за всички.
Той сведе поглед към ръцете си. Сега те приличаха на ръцете на Ходж, целите набраздени от фини бели белези, само дето кожата беше млада и ненабръчкана.
— Ако наистина си уморена, аз мога да те приспя — каза почти приветливо. — Ще ти разкажа приказка за лека нощ.
Тя го изгледа.
— Сериозно ли говориш?
— Аз винаги говоря сериозно.
Клеъри се запита дали умората не караше и двамата да се държат малко откачено. Джейс обаче не изглеждаше уморен. По-скоро беше тъжен. Тя остави скицника на нощната си масичка и си легна, като се обърна на една страна.