Град от кости
- Автор: Клэр Кассандра
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 9789549321265
- Переводчик: Людмила Костова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Град от кости». Краткое содержание книги:
— Джейс — опита се да каже тя. Но сънят вече я беше сграбчил в ноктите си, обори я и тя заспа.
Събуди я някакъв припрян глас.
— Ставай!
Клеъри бавно отвори очи. Сякаш бяха залепнали. Нещо гъделичкаше лицето й. Нечия коса. Тя рязко се изправи и се удари о нещо твърдо.
— Оу! Удари ме по главата! — Беше глас на момиче. Изабел. Тя светна лампата до леглото и погледна възмутено Клеъри, като си търкаше главата. Изабел сякаш блестеше на светлината на лампата — беше облечена с дълга сребриста пола и корсет с пайети, ноктите й бяха лакирани с някакъв блестящ лак. В косите й светеха нанизи от сребърни мъниста. Приличаше на лунна богиня. Клеъри я мразеше.
— Е, никой не те е карал да се навеждаш така над мен. Изплаши ме до смърт. — Клеъри също потърка главата си. Усещаше болка само над веждата. — Всъщност какво искаш?
Изабел посочи към тъмното нощно небе навън.
— Почти полунощ е. Трябва да тръгваме за партито, а ти още не си облечена.
— Имам само тези дрехи — каза Клеъри, като посочи джинсите и тениската си. — Това проблем ли е?
— Дали е проблем? — Изабел я изгледа така, сякаш щеше да припадне. — Разбира се, че е проблем! Никой от долноземците не носи такива дрехи. А и все пак е купон. Ако се облечеш така… небрежно, много ще биеш на очи — завърши тя, като очевидно си мислеше, че е можела да употреби и по-лоша дума от „небрежно“.
— Не знаех, че трябва да се обличаме по-специално — подразни се Клеъри. — Пък и не нося със себе си подходящи за случая дрехи.
— Можеш да вземеш някоя от моите.
— О, не. — Клеъри се сети за твърде големите джинси и тениска. — Искам да кажа, не мога. Наистина.
Усмивката на Изабел блесна по-силно и от ноктите й.
— Настоявам.
— Наистина предпочитам да облека своите дрехи — възрази Клеъри, като се суетеше неловко пред голямото огледало в стаята на Изабел.
— Не може — каза Изабел. — Приличаш на около осемгодишна и което е по-лошо — приличаш на мунди.
Клеъри стисна упорито зъби.
— Никоя от дрехите ти няма да ми стане.
— Ще видим.
Клеъри гледаше в огледалото как Изабел рови в дрешника си. В стаята й сякаш бе експлодирала диско топка. Стените бяха черни и блестяха с напръскана по тях златна боя. Навсякъде имаше нахвърляни дрехи: върху неоправеното черно легло, провесени по облегалките на дървените столове, извираха от дрешника и високия гардероб, подпрян на отсрещната стена. Тоалетката й и огледалото в рамка от боядисано в розово дърво бяха посипани с пайети, брокат и петна от руж и пудра.
— Хубава стая — каза Клеъри, като си спомни с копнеж за своите оранжеви стени у дома.
— Благодаря. Сама си я боядисах. — Изабел се подаде от дрешника, като носеше нещо черно и тясно. Тя го хвърли към Клеъри. — Облечи това.
Клеъри улови дрехата и я разгъна.
— Не е ли твърде малка?
— Ластична е — каза Изабел. — Хайде, облечи я.
Клеъри бързо се шмугна в малката баня, която бе боядисана в светлосиньо. Тя намъкна роклята с тънки презрамки, тип спагети, през глава. Прилепна по нея като излята. Опитвайки се да не диша много дълбоко, тя се върна в спалнята, където Изабел беше седнала на леглото и поставяше пръстени на обутите си в сандали крака.
— Имаш късмет с тези малки гърди — каза Изабел. — Аз не мога да я нося без сутиен.
Клеъри се намръщи.
— Доста е къса.
— Не е къса. Идеална е — каза Изабел, като затърси нещо под леглото и извади оттам чифт ботуши. — Ето, можеш да обуеш тези. С тях ще изглеждаш по-висока.
— Правилно, защото гърдите ми са малки и съм джудже. — Клеъри поопъна надолу роклята, която едва покриваше бедрата й. Не обичаше да носи толкова къси поли, струваше й се, че така краката й изглеждат предизвикателно. — Ако на мен ми стои късо, то колко късо трябва да е на теб? — изрече гласно мислите си тя.
Изабел се усмихна.
— Аз я нося като блуза.
Клеъри се тръшна на леглото и обу ботушите. Бяха й малко широки около прасците, но на стъпалата й бяха по мярка. Тя върза връзките и се изправи, като се оглеждаше в огледалото. Хм, комбинацията къса черна рокля, мрежест чорапогащник и високи ботуши беше съвсем приемлива. Картинката разваляше само…