Пиратът (С черен лъв на мачтата)
- Автор: Родев Цончо
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Пиратът (С черен лъв на мачтата)». Краткое содержание книги:
Бягството не им помогна. Не бяха дори презполовили разстоянието до пустия пясъчен бряг, когато каталанът ги застигна. Галоерите вдигнаха веслата — на общоприетия език на морето това означаваше, че нефът се предаваше, — ала дромонът изобщо не се съобрази с това, а връхлетя малко вляво от кръмата му, като направи борда на парчета. Без да губи време, Анхел ди Буенафортуна начело на водните си ратници се прехвърли на палубата на нефа. Началникът, напълно безоръжен, тръгна насреща му.
— Какво означават тези действия, капитане? — каза строго. — Този неф принадлежи на самодържеца на…
Това бяха последните думи, които началникът на нефа произнесе в живота си. Тъй както минаваше, ди Буенафортуна замахна хоризонтално с меча си. Ударът бе толкова силен, че почти разполови през кръста белокосия началник. Смръзнати от изненада и ужас (те бяха плавали години наред под заповедите на същия началник), воините и галоерите на нефа стояха като вкаменени. Когато се увери, че не се готвят да му окажат съпротива, каталанът нареди през рамо на хората си:
— Изхвърлете тази мърша на рибите!
Двама-трима уловиха останките на стария корабник и ги преметнаха през борда. А останалите пирати се втурнаха да разоръжават воините и да ровят в трюма.
И точно тогава Анхел ди Буенафортуна зърна Благовеста. Красотата й така го заслепи, че той премига бързо-бързо няколко пъти, все едно че е погледнал срещу слънцето. Най-после се съвзе, свали шлема си и с протегнат напред ляв крак го развя пред себе си с такъв замах, че панашът195 му докосна рубата на девойката; беше зашеметяващо изтънчен поклон, какъвто баронът навярно не бе правил от двора на крал Филип Хубавия… ако изобщо кракът му бе стъпвал някога в него.
— Най-прелестна от прелестните — задъхано рече каталанът, — позволи на барон Анхел ди Буенафортуна да падне на колене в нозете ти, за да ти каже, че от този миг в негово лице ти трябва да виждаш роб на волята си и слуга на неземната ти красота.
— Защо не посечеш и мене? — произнесе Благовеста с вкаменено лице. — Почтеният стар корабен началник196 беше точно толкова виновен за каквото и да било, колкото съм и аз.
Опитен в езика на царедворството, баронът съумя веднага да намери такъв отговор, на който биха завидели дори крал Артур и неговите приятели от Кръглата маса:
— Той ни разделяше, благородна девойко. А всеки, който дръзне да застане между тебе, дъще на слънцето, и барон ди Буенафортуна, няма право на място под небето.
— Приписваш си място в живота ми, убиецо, което никога няма да заемеш. Освен ако въпреки намирисващите ти на тамян думи не се възползуваш от грубата си мъжка сила.
Той си придаде изражение на пълно отчаяние.
— Поне не се вричай по този начин, красавице. Аз съм рицар. И остави на мене, рицаря, или да завладея с чаровни думи сърцето ти…
— Никога! — прекъсна го Благовеста.
— Не бързай да казваш тази дума, преди да си надникнала в книгата на съдбата. „Amor vincit omnia“197, са твърдели древните римляни и аз с търпение и всеотдайност ще проверя верността на тези думи. А ако се окажеш права, ако сърцето ти завинаги остане заключено за моите ласки, тогава поне не ще ми откажеш да умра в краката ти.
— А, това можеш да направиш още сега — подхвърли тя повече предизвикателно, отколкото с досегашната си погнуса. — В мое лице съвсем сигурно ще има един човек, който ще изживее искрена радост.
Не се знае докога каталанът щеше да изпробва красноречието си, в което имаше толкова вяра, ако един от помощниците му не се бе приближил до него и не бе прекъснал ухажването му:
— В нефа има интересен товар, капитане. Богати дрехи, скъпа покъщнина… пък и тези стотина корабници и галоери, капитане, и те са добра стока. Хората ни настояват тозчас да слезем на брега, да разпределим плячката и всеки да си получи своя дял.
Баронът-пират се опомни. Той си даде сметка, че точно сега надали беше най-удачното време за любовни излияния — екипажът му се състоеше от такива отчаяни разбойници, че ако не спазеше закона на служителите на Добрата Сполука, можеше да предизвика бунт срещу себе си. Все пак за да не загуби очарованието си на господар (той бе убеден, че вече поне отчасти го бе наложил на девойката), Анхел ди Буенафортуна каза още няколко галантни приказки и ги завърши с помпозното:
195
Панаш — снопчето пера, обикновено разноцветни, прикрепено върху шлемовете на някои видове рицарски доспехи от епохата (фр.).
196
Началник на кораб (ст.тер.) — командир на кораб, капитан.
197
„Любовта побеждава всичко“ (лат.).