Смъртоносна гледка
- Автор: Пиърсън Ридли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Калина Иванова Кирякова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Смъртоносна гледка». Краткое содержание книги:
Брандън се местеше от крак на крак на верандата, опитвайки се да се сгрее.
— Сигурен ли си за това, шерифе? Почти три сутринта е.
— Нямам намерение да идваме пак по светло.
— Не се обиждай, но не ухаеш особено приятно.
Уолт удари още веднъж с чукчето — месингов каубойски ботуш — по вратата.
Стояха под стряхата на верандата и не видяха светването на лампата в една от спалните на втория етаж, но снегът зад тях се озари от отражението на прозореца и Уолт отстъпи назад.
Входната врата изтрака и се отвори.
Сенатор Джеймс Пийви носеше джинси и обърнат наопаки пуловер. Лампата на верандата блесна в лицето му и той присви очи. На темето му се ветрееше бял кичур оредяла коса, който обикновено стоеше скрит под вечната му каубойска шапка.
— Шерифе? — Удивление. — Помощник-шерифе?
— Можеш ли да ни отделиш една минута? — попита Уолт.
— Идваш по никое време и смърдиш ужасно. Очевидно е важно — отвърна Пийви и отвори широко вратата. — Влизайте.
Фоайето приличаше на музейна зала. Пийви ги покани да седнат. Уолт предпочиташе да остане прав, но все пак се настани на малко канапе, тапицирано в синьо кадифе с яркочервени ширити. Брандън приседна в края на пейката пред пианото, с лице към просторното помещение. На прозорците — от стъкло, осеяно с въздушни мехурчета и други несъвършенства — висяха фини завеси.
Пийви остана прав; факт, който вбеси Уолт. Сенаторът очевидно го усети, седна на синьо-бял люлеещ се стол и започна да се поклаща леко напред-назад.
— Е?
— Какво би могло да накара Лон Бърни да изгори петдесет глави добитък? Овце. И защо посред нощ?
Политическата кариера на Пийви в комбинация с времето, прекарано в дълбоката пустош на долината, го бяха дарили с необикновено изразително лице — благо, любезно, дори красиво. Даже в полубудно състояние сенаторът притежаваше спокойствието на свещеник и хладнокръвието на лекар.
— Искаш да говорим за овцете на Лон Бърни? — изненадано го погледна той.
— Нямам намерение да заобикалям проблемите. Животът на Марк Ейкър е в опасност. Има нещо гнило тук и преди да съм се гмурнал в мътилката, исках да ти дам възможност да ми кажеш какво става.
— Посещението ти е продиктувано от дълбока загриженост, така ли да го разбирам? В три часа сутринта?
— Удобно време.
— Не бих казал.
— Радиационна зараза — каза Уолт.
Пийви свъси вежди — по лицето му се четеше единствено изненада.
— Господи, каква е тази воня?
— Хайде, Джеймс, подскажи ми — рече Уолт. — Какво става тук?
— Ти твърдиш, че става нещо.
— Поканата да замина за Вашингтон. Ти си го уредил. Защо?
— Защото смятам, че си недооценен, Уолт. Понякога успяваме да контролираме събитията в живота си, друг път не. Вицепрезидент Шейлър има огромно желание да изявиш способностите си на национално ниво. Не си мисли, че заслугата е изцяло моя. Имаш повече приятели, отколкото предполагаш.
— Един от тях е мъртъв. Друг е в неизвестност.
Неловко мълчание. Пейката пред пианото изскърца под тежестта на Брандън.
— Викал си Марк да се погрижи за овцете ти.
— Това вече го обсъдихме.
— Първоначално смятах, че проблемът е в сеното или зърното. Или пък луда крава, нещо такова. Оказва се, че е водата.
Пийви помоли да остане насаме с Уолт, ала шерифът нареди на Брандън да не мърда от мястото си. Трябваше му свидетел на разговора и го заяви на сенатора. Пийви направи гримаса — нещо средно между възмущение и примирение.
— Шерифе, ако ще ме обвиняваш в извършването на конкретно престъпление, моля, направи го. В противен случай…
— Джеймс…
— Разбирам тревогата ти за Марк Ейкър. Споделям я. Не знам нищо относно изчезването му. Чуваш ли ме, Уолт? Нищичко. Колкото до предположението ти… по другия въпрос… ето какво ще ти кажа: когато един фермер загуби една-две глави добитък, джобът му олеква. Но това, което ми разправяш за Лон — двайсет и пет, петдесет глави — тук вече не говорим за удар по джоба, а за опасност от банкрут. Казано в цифри — четирийсет и пет хилядарки, а като добавим и загубата от неродените агнета, вероятно сто хиляди, грубо пресметнато. Помисли в какво се забъркваш, Уолт. Хубаво помисли. Твърде непредпазлив подход. Мислиш си, че поканата ти за Вашингтон ме облагодетелства по някакъв начин. Ами ако аз или пък някои високопоставени личности се опитваме да те предпазим? Не допускаш ли, че може да си го разтълкувал погрешно?