Смъртоносна гледка

Ревът на моторната шейна се чуваше все по-близо.

Ейкър отново подскочи и този път успя да се вкопчи здраво за клона. Подпря ходило на дънера, преметна другия крак през клона и успя да се покатери и да се намести в седнало положение. Силите му се изчерпваха. Продължи да се изкачва — два, три, четири клона нагоре. Погледна надолу и се успокои, беше достатъчно високо. Изкачи се още малко нагоре и спря на един от клоните, сочещ в противоположната посока на пътеката. Възседна го и здраво прегърна дънера.

Фаровете на моторната шейна примигнаха между дърветата; ръмженето на двигателя се чуваше все по-мощно. Движеше се бавно. Появи се и още една светлина — от фенер; лъчът му шареше от двете страни на пътеката.

Ейкър затаи дъх. Двама мъже. Гиърбокс караше, Коутс се возеше на седалката зад него и държеше фенера.

Шейната приближи дървото на Ейкър. Лъчът светлина обливаше гората и от двете страни, карайки сенките на дърветата да танцуват. Шейната продължи нататък.

Остана само червеният отблясък от стоповете й. Нищо повече. Звукът от двигателя постепенно утихваше.

Човек, движещ се пеша, трудно би изпреварил моторна шейна. Съвсем скоро щеше да им стане ясно, че са го подминали.

Ейкър слезе от дървото по най-бързия начин, скочи на пътеката и хукна обратно към хижата. Със сетни сили се добра дотам за няколко минути, които му се сториха цяла вечност. С колко ли време разполагаше, преди да се върне шейната?

Нахълта в хижата — където го посрещна задушаваща миризма на опърлена коса и кожа — изтръгна забодената на стената карта на региона и я напъха в някаква раница заедно с още куп неща, които се изпречиха пред погледа му: консерви с храна, кибрит, отварачка за бутилки, отварачка за консерви, солница, вилица и кухненски нож. Грабна спринцовките от масата, шишенцата с инсулин и упойващите медикаменти, които Коутс бе използвал, за да го приспи. До печката висяха чифт вълнени чорапи. Вълнена шапка. Взе и тях, както и чифт снегоходки от куката на стената.