Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц». Краткое содержание книги:
Той огледа всички. Никой не каза нищо, дори набожният Биго.
— Добре тогава. Ще бъдете подготвени за работата, която ще свършите, и когато привършим тук, ще преплуваме с кораб половината свят — ще стигнем до места, където са били малцина от Кралството и още по-малко са останали живи, за да разказват. И когато стигнем там, може би горчиво ще съжалявате, че не сте избрали да се качите на ешафода… Но ако някой мине през всичко и се върне в Крондор…
— Тогава присъдите ви — намеси се принцът — ще бъдат преразгледани и вие ще бъдете освободени под гаранция или помилвани, в зависимост от препоръките, които ми даде лорд Джеймс.
— А тези препоръки ще зависят от този, който ви води — каза херцогът. — Така че ако искате един ден да бъдете свободни, правете това, което ви се каже.
Принцът кимна и дьо Лунвил изкомандва:
— Кръгом!
Затворниците се подчиниха на заповедта и излязоха. Вместо да ги върнат в затворническия блок, ги отведоха в един малък вътрешен двор, където ги очакваше закрит фургон с пейки от двете страни, на които мъжете можеха да седнат — по трима затворници и един пазач. Група конници застанаха от двете страни на фургона и дьо Лунвил викна:
— Пригответе се за тръгване!
Мъжете насядаха и пазачите бързо закачиха с верига десния глезен на всеки за железните халки под пейките. Дьо Лунвил яхна коня си и даде заповед за тръгване. Портите се отвориха и докато фургонът трополеше по настилката, Ерик успя да забележи, че се насочват по път, в края на който се виждаше малко пристанище, принадлежащо сигурно на двореца. Завиха покрай него и се насочиха към града.
Излязоха през втора порта. Копитата на конете чаткаха силно по павирания път, животните цвилеха доволни, че са на открито и се движат. Ерик се огледа. Беше малко след пладне. Толкова много неща се бяха случили от сутринта.
Слънцето беше разсеяло сутрешната мъгла и сега над града имаше ниски облаци. Есенният ден беше в разцвета си. Топлата слънчева светлина милваше лицето на Ерик, а хладният морски бриз носеше крясъка на чайките и дъха на сол.
Той си припомни острата болка при мисълта, че няма да види повече деня, и ужаса, които го обзе, когато груби ръце го бяха изтикали на ешафода. Нещо го прободе в гърдите и внезапно, без да може да се сдържи, той заплака.
Ру го погледна и кимна. По лицето му също започнаха да се стичат сълзи, но никой във фургона не каза нищо — нито затворниците, нито войниците. След няколко минути Ерик успя да се успокои. Облегна се назад, подложи лицето си на хладния ветрец и си пожела никога вече да не бъде толкова уплашен.
9.
Провал
Ерик пъшкаше.
Мъчеше се да занесе поредния чувал с камъни до върха на могилата, а краката му се хлъзгаха по предателския насип — могилата всъщност бе образувана от камъните, домъкнати от шестимата затворници, катерещи се по неустойчивия й склон.
Стигна догоре, спря, пое дълбоко дъх — потта се лееше по лицето му — и стовари тежкия чувал в краката си. Изсипа го и камъните се затъркаляха надолу като караха тези след тях да се свличат, сякаш ги преследваха. Знаеше, че пазачите ще му позволят минутка, за да си поеме дъх, преди отново да тръгне надолу по опасния склон, за да продължи безсмислената работа.
Погледна надолу. Могилата се издигаше в средата на военния лагер. Никога не беше виждал военни съоръжения, но предполагаше, че това е най-уникалното в целия свят. Грамаден квадрат, обграден с дървени стени, върху които патрулираха караули, не толкова да пазят от външни хора, колкото да охраняват затворниците вътре. Около триста метра гора бе изсечена във всички направления, така че никой да не може да приближи лагера и да надникне какво става вътре.
В средата имаше три широки дървени постройки. Десет палатки, всяка за по шестима души, бяха разпънати покрай северната страна на лагера. Познат звук се понесе в сутрешния въздух и Ерик погледна към южната стена, където имаше работилница за оръжия, кожарско помещение и навес за готвене.
— Фон Даркмоор! — изкрещя пазачът и Ерик разбра, че се е унесъл в размисли. Следващото предупреждение щеше да бъде последвано от тежък удар от стрела, завършваща с твърдо оловно топче, обвито в кожа, което можеше да счупи ръката на човек, но обикновено тя само поваляше нещастника и той се търкаляше болезнено по каменистия склон. Следваше друго наказание от Робер дьо Лунвил.
Сержантът стоеше наблизо, наблюдаваше как мъжете бавно се катерят по камъните, като се опитват да не ги срутват върху хората зад себе си, и говореше тихо на ефрейтора Фостър. От време на време сочеха хората, които се мъчеха да изкачват камъните до върха.