Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц

Ру мина покрай Ерик и изхриптя:

— Мисля, че имаме още две или три качвания.

Слабичкото момче от Даркмоор никога не беше похващало тежка работа, но през последната седмица успяваше да се справя, макар и по-трудно от другите. Ерик знаеше, че отчасти това се дължи на храната. Никой от тях през живота си не бе ял толкова качествена и изобилна храна. Будеха ги в ранни зори за работа, но ги връщаха достатъчно рано, за да могат да се наспят достатъчно.

Ерик усещаше как старата му сила се връща, а може би беше дори в по-добра форма отпреди. Той и Биго мъкнеха повече от останалите, защото можеха да се справят, но и всички други влачеха своя товар до върха на склона.

Ерик направи още един преход от купчините камъни, струпани до каруцата, към растящата могила. Когато слезе, видя, че Робер дьо Лунвил им маха да се строят. Шестимата затворници застанаха в неравна редица и дьо Лунвил попита с приятелска усмивка:

— Уморени ли сте?

Мъжете замърмориха, че са, и той кимна разбиращо. После каза:

— Обзалагам се, че направо сте капнали, нали?

Чуха се неясни думи в знак на съгласие. Той се люшна на пети, после изрева:

— И какво ще правите, когато врагът ви нападне, а сте капнали?

Внезапно Ерик бе свален с мощен удар отзад. Нападателят, мъж в черно, отскочи. Ерик лежеше по гръб с разтуптяно сърце, останал без дъх.

Другите също бяха повалени на земята — с изключение на Шо Пи, който отскочи с танцова стъпка, а мъжът в черно се просна в прахта.

— Охо! — заинтересува се дьо Лунвил. — Как успя да го направиш?

— Никога не съм самонадеян и затова оцелявам, сержант — каза Шо Пи.

Дьо Лунвил повдигна вежда. В широко отворените му очи се четеше уважение.

— Това е поведение, което оценявам.

Придвижи се почти небрежно към Шо Пи.

— Ще направите добре — обърна се той към останалите — да последвате примера на този мъж. — И без предупреждение понечи да ритне Шо Пи в коленете, но исаланецът отново ловко избегна нападението — внезапно целият се превърна в движение, като отблъскваше ниския си, но набит и як противник. После замахна с десния си крак и посипа дьо Лунвил със серия ритници в лицето и гърдите, завъртя се на другия си крак, направи пълен кръг и подсече двата му крака.

Мъжете, които все още лежаха на земята, се разсмяха при вида на мъчителя си, проснат безсилно в прахта, но смехът им замлъкна, когато двама пазачи насочиха арбалетите си към Шо Пи и го принудиха да отстъпи от дьо Лунвил.

Сержантът седна на земята, разтърси глава и скочи.

— Много смешно, така ли?

Никой не се обади.

— Попитах ви, смятате ли, че това беше смешно?

— Не, сержант — изкрещяха мъжете.

— Сега ще ви покажа нещо смешно — каза дьо Лунвил. Гласът му се извиси до остър вик, с който мъжете бяха свикнали през последните дни. — Купчината камъни е на неправилно място!

Ерик дълбоко изпъшка — знаеше какво следва.

— Ще я преместите ей там. — Дьо Лунвил посочи мястото, където се намираше празната каруца. — После, като реша къде точно ще бъде, ще ви кажа, за да я преместите пак. Ясно ли е?

— Тъй вярно, сър! — извика Ерик, без да мисли.

— Хайде започвайте.

Ерик дори не погледна другите, а нарами чувала си и почна да го пълни с камъни, но гласът на дьо Лунвил разсече въздуха:

— От горе на долу, фон Даркмоор! Искам да ги смъквате от върха надолу!

Ерик се намръщи и без коментар пое опасното изкачване към върха на могилата. Чу Били Гудуин да казва:

— Как ми се ще да го сритам това копеле!

— С твоя късмет ще вземеш да си счупиш крака — подметна Биго и Ерик не можа да сдържи смеха си: и внезапно разбра, че за пръв път от смъртта на Стефан се смее истински и внезапно се подхлъзна, падна и издра колене си в острите камъни. Стисна зъби от болка, изправи се и прокле деня, в който ги бяха докарали в лагера.