Лъвовете на Ал-Расан
- Автор: Кай Гай Гавриел
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвана Миланова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Лъвовете на Ал-Расан». Краткое содержание книги:
Сега хората на Родриго бяха войници на Рагоса, челният отряд на армията, която трябваше да въдворява ред в града и околността, да сдържа амбициите на Халоня и Картада и да възпрепятства набезите на разбойническия главатар ибн Хасан от Арбастро, неговата южна крепост. Животът в Рагоса беше сложен, опасностите — многообразни.
Тази сутрин за младия Алвар де Пелино животът беше прекрасен, а блестящата, културна Рагоса на цар Бадир — кой би дръзнал да го отрече? — най-цивилизованото място на света.
Алвар беше ходил в двореца с Джехане, а и с Родриго. През него течеше поток, който напояваше някои от вътрешните градини и дворове и — за огромно изумление на Алвар — минаваше през най-голямата зала за пиршества.
По време на най-пищните си пирове цар Бадир, който имаше усет за красивото, обичаше да си угажда и беше несъмнено изобретателен, обичаше подносите с храната да плават в потока, откъдето ги вадеха полуголи роби и ги поднасяха на царските гости, полулегнали на диваните си. Алвар беше писал за това в едно писмо до родителите си, но знаеше, че няма да му повярват.
Напоследък избягваше да тича по улиците — беше твърде детинско и лекомислено, — но новината тази сутрин беше невероятна и Алвар искаше пръв да я съобщи на Джехане.
Опита се да завие край една сергия с кожени изделия, залитна и сграбчи пръта, подпиращ навеса над нея, който опасно се килна на една страна. Търговецът, негов познат, по навик изруга, но Алвар му подметна през рамо някакво извинение и продължи нататък.
Джехане и Велас трябваше да са в своята палатка на пазара. Тя следваше практиката на баща си от Фезана, която беше и нейна. Макар и добре платена в двореца, в пазарен ден Джехане беше неизменно пред палатката си, а два пъти седмично приемаше пациенти в къщата си. Един лекар трябваше да бъде известен не само в двореца, но и извън него — така го обясняваше тя на Алвар. Баща й я беше научил. Лекарят можеше лесно да изпадне в немилост в двора. Глупаво беше да се лишава от други пациенти.
Велас беше разказал на Алвар какво се е случило с бащата на Джехане.
Преди пристигането на Родриго двамата мъже понякога вечеряха заедно, когато Джехане отиваше в двореца, а Алвар беше свободен. Онази вечер, когато за пръв път чу историята за Исхак бен Йонанон и най-малкия син на цар Алмалик, Алвар за пръв, но не и последен път си представи как убива царя на Картада, а после се връща при Джехане в Рагоса и й казва, че баща й е отмъстен за безпросветното, мълчаливо страдание, на което е бил подложен.
Новината от тази сутрин сложи край на тази мечта.
Джехане я нямаше пред палатката. Велас беше сам и прибираше. Тя явно си беше тръгнала току-що — пред палатката още имаше пациенти, които пристъпваха от крак на крак и се чудеха какво да правят. В тихите думи, които си разменяха, се усещаше вълнение и необичайно оживление.
— Велас! Къде е тя? Имам новини! — изрече Алвар запъхтян. Беше тичал дотук от западната порта.
Велас го погледна през рамо с непроницаемо изражение.
— Чухме, Алвар. От двореца ни съобщиха. Алмалик е мъртъв. Забира от Картада е тук. Джехане отиде в палата.
— Защо? — рязко попита Алвар.
— Мазур я повика. Иска да е с него, когато се случват такива важни неща.
Алвар не се и съмняваше, че е така. Това никак не го зарадва.
Джехане извличаше най-искрено, здраво удоволствие от изключително редките случаи на физическа близост, които си позволяваше.
И в същото време имаше не по-малко здраво чувство на самоуважение. Всепризнатата истина, че първият министър Мазур бен Аврен е най-забележителният член на киндатската общност в Ал-Расан, най-прозорливият, най-умният и най-великодушният, изобщо не отменяше не по-малко съществения факт, че в същото време е и най-ненаситният любовник, когото беше срещала, ако се изключеха царствените особи с техните хареми.
В известен смисъл той беше царствена особа и можеше да има харем. Цял Ал-Расан познаваше бен Аврен като Киндатския принц и макар той да правеше всичко възможно да се разграничи от това прозвище — твърде разумна политика, като се вземеше предвид злонамерената бдителност на ваджиите — то в никакъв случай не беше незаслужено.
Царска особа или не, но Джехане решително отказваше да легне с мъж, който беше убеден, че това се разбира от само себе си.
Тя се опита ясно да му го покаже още първия път, когато той я покани на вечеря в личните си покои в двореца. В стаята имаше двама музиканти и беше повече от ясно, че очакват да останат и след вечеря и да продължат да свирят, докато министърът и новата му приятелка се забавляват.