Лъвовете на Ал-Расан
- Автор: Кай Гай Гавриел
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвана Миланова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Лъвовете на Ал-Расан». Краткое содержание книги:
Тя пристъпи под арките и почака сред колоните слугата да се отдръпне. Беше пристигнала без официално известие, придружена само от един слуга, който пристъпваше на две крачки след нея. Когато жената се приближи по пътеката, Джехане се убеди, че в слуховете за красотата й няма нищо преувеличено.
Забира от Картада нямаше нужда от тържествено представяне. Беше блестяща в алената си туника, поръбена с черно, и подаващата се под нея златиста риза. Шията, ръцете и пръстите й бяха обсипани със скъпоценности, а към черната копринена шапчица на главата й бяха пришити рубини, които искряха на слънцето. Изглежда, беше пренесла цяло съкровище през планините, съпровождана от един-единствен мъж. Значи беше безразсъдна — или отчаяна. Но във всички случаи беше ослепителна. Джехане си помисли, че с нейното идване модата в Рагоса сигурно ще се промени.
Забира пристъпи с премерена лекота и изящество, без да издава с нищо, че е впечатлена от това място, и се сведе в нисък поклон пред цар Бадир. Явно не беше от жените, които ще изпаднат във възторг пред една градина, та макар и като тази. Дори потокът, който минаваше през залата за пиршества, не би я накарал да изгуби самообладание, помисли си Джехане, преди нещо друго да насочи мислите й в съвсем различна посока.
Повечето царедворци зяпаха Забира с нескрито възхищение. Самият цар обаче вече не гледаше към нея, а беше отправил поглед другаде в мига, в който тя се склони пред извитото мостче. Същото беше направил и министърът му, дори още преди него.
Едно облаче за миг закри слънцето. Ярката светлина помръкна, във въздуха повея хлад. В този миг новата лекарка на царя, проследявайки погледа му, насочен някъде зад коленичилата жена, усети как дъхът й секва.
Забира от Картада вече не беше обект на внимание и от страна на новия и най-прославен капитан на наемниците на цар Бадир.
Родриго Белмонте умееше да оцени красотата и самообладанието у една жена, както и видимия й кураж. Почти шестнадесет години беше женен за такава жена. Но сега и той беше забравил за нея и се взираше в мъжа, който я следваше на две крачки, все още поддържайки заблудата.
Слънцето се показа иззад облака и обля градината със светлина. Забира от Картада остана приведена в дълбок поклон — самата красота и изящество сред купчините окапали листа. Ала вече никой не й обръщаше внимание.
Мъжът, който я придружаваше, нейният единствен спътник, когото бяха представили за слуга, беше Амар ибн Хайран.
За няколкото изключително умни мъже, които присъстваха в градината, неизвестните около смъртта на цар Алмалик вече бяха изяснени. И макар жената пред тях да беше най-прославената красавица на Ал-Расан, умна, талантлива и майка на две изключително важни деца, още по-важен беше мъжът и онова, което беше направил. За втори път.
Родриго го позна по прословутата обица, която блестеше на дясното му ухо. Черният плащ на слуга само подчертаваше вроденото му изящество. Той се усмихваше — не особено почтително, не като слуга — докато оглеждаше двора на цар Бадир. Родриго забеляза как кимна на един поет.
Ибн Хайран се поклони на царя на Рагоса. Когато се изправи, погледът му за миг срещна този на министъра и се спря върху Джехане бет Исхак. Усмивката отново се появи на устните му. В този миг той явно почувства, че един от джадитските наемници го наблюдава, и се обърна към него.
И го позна. Сер Родриго Белмонте, Капитана на Валедо, също разбра кой стои насреща му. Двамата мъже се погледнаха за пръв път.
Джехане, връхлетяна от буря от чувства, също стана свидетел на този пръв разменен поглед, Отмести очи от единия към другия и усети, че я пронизва тръпка, без да знае защо.
Алвар де Пелино, който в този миг влезе през една врата в дъното на градината, също пристигна тъкмо навреме, за да стане свидетел на тези погледи, и макар да нямаше представа кой е облеченият в черно картадийски слуга с обицата, усети, че Родриго е развълнуван.
Потърси с поглед Джехане и я откри. Видя я как мести поглед от единия мъж към другия. Алвар правеше същото, опитвайки се да разбере какво става. И тогава и той почувства, че потреперва, макар слънцето да беше високо.
В тяхното имение в най-далечната северна част на Валедо жените в кухнята и слугините, повечето от които все още бяха наполовина езичници, твърдяха, че този трепет би могъл да означава само едно: че пратеникът на смъртта е посетил за миг света на смъртните мъже и жени, идвайки от Финяр — далечните незнайни владения на бога.