Сянката на койота
- Автор: Уэмбо Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Сянката на койота». Краткое содержание книги:
— Познавам я — състрадателно каза Нейтан Хейл Уилсън. — Тя е една от откачалките от Фронта за освобождение на животните. Веднъж доведе бездомно куче в участъка и попита: „Какво ще направиш с горкото животно, полицай?“. А аз й рекох: „Ще го накълцам на кайма и ще го дам на другите кучета“. И тя ме заплаши със съд.
— Такава е полицейската работа — отбеляза Джей Едгар Гомес. — Всеки път, когато някое ченге затегне белезниците твърде здраво, се появява някой, който го заплашва със съд.
— Не ни плащат достатъчно, за да имаме пари и за съдебни дела, освен всичко останало — измърмори Мейнард Ривас. — Ако бях индианец от по-щастливо племе, веднага щях да се махна от този район. Ако бях Агуа Калиенте, щях да карам ферари, а не петгодишен пикап форд с предавка, виеща по-силно и от Джон Макенроу.
— Ненавиждам злословията! Дай ми телефонния си номер, за да подам оплакване срещу теб! — изкрещя Бигелоу Бобровата опашка от стола си до грамофонния автомат и всички ченгета го изгледаха кръвнишки заради неколегиалните намерения.
— Поне полицейската работа е постоянна и плащат редовно — каза Джоунс Голата пушка и вбеси всички, защото погледна на нещата откъм хубавата страна. — Познавам едно ченге от Ориндж Каунти, което напусна, за да стане филмова звезда. Не си докарва и петстотин долара годишно. Ще прекара старостта си разорен и оглупял, и ще реве до насита като Джони Вайсмюлер в „Тарзан“ в старческия дом за актьори.
— Чухте ли за Зелма Мобли, онази полицайка с големия задник от Палм Спрингс? — попита Уилсън. — Ще се омъжва за шефа си.
— Обожавам браковете между ченгета — отбеляза Франк Шегаджията. — Безопасни са като обществените бани в Сан Франциско.
— Трябва да им обясним някои неща за онези специални семейни спорове — каза Джоунс Голата пушка.
— Нали и двамата са ченгета — рече Пегас Прасето, пилотът на шерифския хеликоптер. — Би трябвало да се разбират.
— Като куче и котка — каза Дъстин Хофман, дактилографът. — Той ще бъде котката, горкият.
Сидни Блекпул огледа бара и отначало единственият чернокож, когото видя, беше Честър Пуф-Паф, който усърдно сваляше масажистка от хотел в Ранчо Мираж, но тя не проявяваше съчувствие към оплакванията от съпругата му.
— И как се запознахте със съпругата ти? — попита момичето.
— Танцувах няколко пъти с нея — изстена Честър. — В това се състоеше цялата ми грешка!
— Ще я зарежеш ли?
— Не мога. Бременна е в третия месец.
— Наистина ли? От теб ли е бебето?
Надявайки се да отмъкне масажистката под носа на Честър, Франк Шегаджията се намести от лявата й страна и прошепна:
— Маце, имаш тяло, което всеки осемнадесетгодишен би пожелал.
— Да — намръщена отговори тя. — Тогава изпрати ми някой осемнадесетгодишен и ще му го дам под наем.
— Вълнуваща си като нощна чекия — изсмя се подигравателно Шегаджията и се премести.
— Не мисли, че ще те вместя в графика си, грознико — каза момичето.
Джей Едгар Гомес се опита да предотврати кавгата, като се провикна:
— Кой иска още едно? Удължавам щастливия час с петнадесет минути!
Всички нададоха одобрителни възгласи и извикаха ура. Когато клиентите започнеха да се мусят, Джей Едгар знаеше как с лекота да ги прехвърли в следващата фаза.
Сидни потърси друго черно лице — някое, което се мъдреше на много по-едро тяло. И тогава го видя. Седеше далеч от ченгетата, в онази част на пивницата, заемана от цивилни, през две маси от Бигелоу Бобровата опашка. Сам. Главатарят на местния клон на бандата „Кобра“, Били Хайтауър.
Сидни и Ото си поръчаха питиета и купа от непопулярното чили на Джей Едгар. Този път в яденето нямаше живи твари. Двамата се приближиха до Били Хайтауър, който пиеше водка и мълчаливо наблюдаваше веселбата.
— Може ли да седнем при вас? — попита Сидни.
Той се вторачи изпитателно в тях, сетне погледна към свободната маса до рисунката на Джон Уейн.
— Аз съм Блекпул. Той е Стрингър. Детективи сме от Холивуд.
Това беше достатъчно, за да разпали любопитството на Били Хайтауър. Той кимна към незаетите столове и те седнаха. Ото започна да рови в чилито си, търсейки трупове.
— Да ви почерпя ли нещо? — предложи Сидни.
— Имам си пиене — отговори Били.
— Работим по случая „Уотсън“ — продължи Сидни, отпивайки от уискито си. — Момчето, което намериха в каньона.