Песен за нибелунгите
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Парашкевов
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Песен за нибелунгите». Краткое содержание книги:
Някъде в далечната 1200 година епископът в крайдунавския град Пасау възложил на скромния книжовник Конрад фон Фусесбрунен да обедини устните предания за чутовния нибелунг Зигфрид и прелестната Кримхилда, за последния бургундски владетел Гунтер и неговата съпруга Брунхилда, за безжалостния и алчен Хаген, погубил Зигфрид и потопил в Рейн съкровището на нибелунгите. Така, предполагат учените, възникнал знаменитият средновековен немскоезичен епос „Песен за нибелунгите“.
Перейти на страницу:
Сред нибелунги почит • си спомняше, която
й бяха отредили. • И пазеше я свято,
дорде отне я Хаген • на Зигфрид със смъртта.
Да чака ли все още • възмездието тя?
„Примамя ли го тука, • възмездие ще има.“
Сънуваше тя често • ръката как държи на
братлето Гизелхер и • как нежно го целува.
Добруването щеше • тъй скъпо да им струва!
Лукавият, изглежда, • Кримхилда посъветва
да наруши към Гунтер • изречената клетва,
та му прости с целувка • в бургундската страна.
По дрехата сълзи пак • покапаха петна.
И ден, и нощ неспирно • скърбеше угнетена,
че нявга се наложи • да отдаде сърце на
един езичник, без да • й бе вина позната.
От Хаген и от Гунтер • ней бе дошла бедата.
Сърцето й дотолкоз • таз горест бе смутила,
че рече си: „Аз имам • с богатствата си сила
да донеса печали • на своите врази.
Ненавистта ми Хаген • от Троне ще срази!
По мойте верни братя • тъгува ми сърцето.
Да бих могла да бъда • сега аз там, където
ме нявга наскърбиха, • аз щях да отмъстя
за моя мъж възлюбен.“ — • Така мълвеше тя.
Витязи царски бяха • към нея благосклонни,
обичаха я също • и всички нейни воини,
ковчежникът й Екварт • към всеки беше мил —
на волята й кой ли • се би възпротивил?
Замисляше отдавна: • „Аз царя ще помоля.“
Любезно разрешил би • той с царската си воля
в страната му роднини • на гости да покани.
Не сещаше в туй никой • разправа с люти рани.
Една нощ, както бе се • отново приютила
в ласкаещата топла • прегръдка на Атила,
с любимата отдал се • на земните съблазни,
царицата си спомни • за люде най-омразни.
„Царю“ — тогаз тя рече • на своя повелител, —
„молба към вас аз имам: • дали ще позволите,
ако го заслужавам, • тук да съзрат очи ми
добронамерен ли сте • към моите роднини.“
Най-искрено отвърна • й царят величав:
„Уверена бъдете: • желал бих с моя нрав
честити да са всички, • че никой тъй предраг
не ми е ставал, както • родът ви с този брак.“
„Известно ви е“ — сетне • Кримхилда продължи —
„аз имам знатни близки, • но колко ми тежи,
че ме не навестяват • и все дочувам глас
изгнаничка била съм • далеч от тях сред вас.“
На своята любима • жена Атила рече:
„От Рейн ако не сметнат, • че много е далече,
желаните от вас бих • поканил в таз страна.“
Кримхилда се зарадва, • щом отклика узна:
„Вежлив ако речете • да бъдете към мен,
вестители пратете • оттук във Вормс на Рейн,
там чувства въжделени • от мен да предадат.
И рицари ще тръгнат • тогаз към нас на път.“
„Да бъде“ — той добави — • „тъй, както повелите.
Ще тръпна като вас аз • в очакване на дните
да срещна синовете • на царствената Ута.
Тъй жалко, дето още • не са били те тука!
Не ще да сте против вий, • надявам се, любима,
при свидните ви близки • във вашата родина
Бургундия да пратя • гусларите аз мои.“
Да се явят заръча • той в царските покои.
Забързани дойдоха • те двамата, където
очакваше ги царят • с царицата и ето
вестители им рече • в Бургундия ще идат,
та нареди одежди • за път да се предвидят.
За две дузини воини • ушиха облекла.
Атила разясни им • целта каква била:
със свитата на гости • да призоват тук царя.
Подире и Кримхилда • с тях скритом разговаря.
„Сторете, както кажа“ — • поде Атила пръв. —
„На Гунтер вий предайте • от мен привет такъв:
да поведе дружина • със себе си насам,
че гост не съм очаквал • аз с по-възторжен плам.
Родата на Кримхилда, • ако се отзове
на моята покана, • ще стори най-добре
през лятото да дойде • на празненство при нас:
на близките й хора • се радвам много аз.“
Перейти на страницу: