Неморално предложение
- Автор: Гир Керстин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Щилиян Карастойков
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Неморално предложение». Краткое содержание книги:
Поради това на Фриц му хрумва откачена идея: той сключва облог, че временна размяна на съпругите би решила всичко!
Мечтателната Оливия трябва да се премести при Оливер в шикозния му апартамент в центъра, а амбициозната Евелин трябва да се нанесе при Щефан в неговата позанемарена къща извън града. На пръв поглед абсурден план, който децата му едва ли биха приели, но Фриц предлага пари. Много, много пари…
И шеметната игра с размяната на партньорите започва, а заплетените ситуации са сякаш предварително заложени.
Мушнах ги в джоба си и залитайки, излязох от кабинета, търсейки помощ. Първото, върху което попадна погледът ми, беше хладилникът, върху който се търкаляха останалите съставки от напитката на младостта. Изсипах в съда за миксиране по една глътка от всяко шише, от всеки плик изръсих по една лъжичка прах и накрая излях цялото шише водка. Включих миксера. Но в бързината бях забравила да сложа капака, така че стените и пода за миг се оплескаха в кървавочервена течност. Изсипах това, което не се беше разхвърчало, в една от използваните чаши и го изпих на екс. Ама че гадост!
Но след това ми стана малко по-добре. Някак си успях да се върна в кабинета (без да удостоя с поглед гадния диван) и да се обадя на Елизабет.
— Елизабет? Ще можеш ли да ме вземеш оттук? — подсмръкнах тъжно.
— Къде си? — попита ме Елизабет.
— В градината. Щефан не е спал с Евелин, а с Петра!
— Порчето ли?
— Точно така! — изпъшках.
— Ами да, то се очакваше! — извика Елизабет. — Хана! Мъжът на Оливия е спал с онова порче, продавачката.
— Ама че свинщина! — чух да казва Хана в далечината. — Типично!
— Ей сега идвам! — рече Елизабет.
Елизабет беше много мила с мен. Взе ме със себе си вкъщи, като при това нито веднъж по пътя не каза: „Видя ли, аз ти казвах!“ Дори напротив, успокояваше ме, доколкото можеше.
— Е, стават такива неща понякога! — каза тя. — Това е животът. Виж ме мен, например. Два пъти ми се случи същото.
— Бих искала да съм мъртва — промълвих.
Беше толкова ужасно, че не бях забелязала нищо. Точно аз, която си бях внушила, че не съм от онези глупави жени, които си затваряха очите за всичко. — Как може да съм толкова тъпа?
— Това е напълно нормална реакция! — каза Хана. — Причината е, че човек винаги надценява способността на мъжете да бъдат верни.
— Истина е — намеси се Елизабет. — Като жена трябва много да побързаш, за да си първата от двама ви, която изневерява.
— Точно така — каза пак Хана. — Но с годините и опита човек ги научава тези неща.
Въпреки успокоенията, се разплаках.
Хана набързо ми миксира един джин фис. Марсибил и Каспар сложиха в ръцете ми любимите си плюшени играчки. След известно време се почувствах приятно опиянена.
— Дезинфекцирали са бюрото — казах аз мрачно. — Никога досега не съм го правила на маса.
— Наистина ли? — Хана и Елизабет се вторачиха в мен, еднакво изненадани.
Поклатих глава.
— Винаги съм си мислела, че за да направим подобно нещо, трябва да се опознаем по-добре с Щефан — отговорих срамежливо.
Същото важеше и за игричките със завързване.
Не ми убягна, че Хана и Елизабет си размениха многозначителни погледи. По всяка вероятност Елизабет беше разказала на Хана за линг-линг историята. Изобщо не ми пукаше, че ме мислеха за задръстена. Може пък и наистина да бях. Докога всъщност мислех да чакам, за да направя тези неща с Щефан? До сребърната ни сватба ли?
— Може ли тази вечер да спя тук? — казах, вече доста фъфлещо, като гушнах силно плюшената лисица на Каспар.
— Разбира се, че можеш — отвърна Хана. — Ние жените трябва да се поддържаме.
— Изобщо не може и да става на въпрос! — възкликна обаче Елизабет заповеднически.
— Но защо? — попитах вече полуразплакана.
— Защото е вече почти пет и половина и аз възнамерявам да те откарам в града — отговори ми Елизабет. — Щефан може и да ти е изневерил с порчето, но това в никакъв случай не е причина да се откажеш от един милион евро.
— Вече изобщо не ми пука — разревах се аз.
— Напротив! — каза Елизабет, като взе енергично да попива с кърпичка лицето ми. Предполагам локвите от големите количества очна спирала, които тази сутрин използвах. — Точно сега е много важно да помислиш за кинтите. Не стига, че си нещастна в момента, ами ще вземеш да останеш и бедна. Затова, хайде, помагайте ми да я занесем до колата.
— Мога и сама да вървя — казах възмутено, когато малкият Каспар се опита да ме изправи на крака.
Но на малко помощ при слизането по стълбите щях да съм благодарна. Постоянно някоя част от тялото ми се олюляваше в непредвидима посока. Бях щастлива, когато вече седях в колата. Наложи се Елизабет да ме закопчае, защото аз просто не можех да закопчая тъпия колан.
— Не мога да разбера — каза тя. — Та нали изпи само три джин фиса. Да не би да не си яла нищо?