Владение на мрака
- Автор: Макдермид Вэл
- Серия: Карен Пири #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 978-954-365-107-8
- Переводчик: Боряна Дженабетска
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Владение на мрака». Краткое содержание книги:
— Е, не можем да кажем с точност. Откровено казано, времето от средата на декември до средата на януари за нас е мъртъв период. Коледа, Нова година и така нататък. Хората са заети с други неща, пътуват насам-натам. Единственото, което можем да кажем със сигурност, е, че проходът беше чист на седми декември. Тогава тук беше дошъл един от членовете на дружеството, за да направи някои измервания във връзка с молбата за финансова подкрепа, която подготвяхме. Доколкото можем да преценим, следващият влязъл в пещерата бях аз. Жена ми има рожден ден на 24 януари, и по този повод ни гостуваха приятели от Англия. Доведох ги да им покажа пещерите и тогава открихме срутването. Беше доста голям шок. Разбира се, изведох ги незабавно от тук и щом се върнахме у дома, се обадих в общината.
— Следователно таванът на прохода се е срутил в периода между 7 декември 1984 и 24 януари 1985? — Карен държеше да бъде сигурна, че не греши за датите. Започваше да събира наум две и две и беше убедена, че в резултат не получава пет.
— Точно така. Макар че според мен е по-вероятно да се е случило по-скоро в началото на този период — каза Хейг. — Когато влязохме, въздухът в пещерата беше чист. А това отнема повече време, отколкото бихте предположили. Мога да кажа, че прахта се беше слегнала отдавна.
Нютън ъв Уиймс
Фил погледна загрижено Карен. В чинията пред нея имаше чудесен пай с плънка от гълъбови гърди, с гарнитура от дребни пресни картофи и купчина тиквички и морковчета на скара. „Господарят на Уиймс“ напълно оправдаваше репутацията си. Но чинията бе поставена пред Карен преди повече от минута, а тя дори не беше взела в ръце приборите. Вместо да започне да се храни, тя само се взираше в чинията, а между веждите й се беше вдълбала бръчица.
— Добре ли си? — попита я той предпазливо.
Понякога жените се държаха странно и непредсказуемо по отношение на храната.
— Гълъби — каза Карен. — Пещери. Не мога да си избия това срутване от главата.
— Какво толкова те впечатлява? Срутвания в пещерите са напълно възможни. Нали затова слагат табели с предупреждения. И затварят някои части с прегради и катинари. Здраве и сигурност, това е съвременната управленческа мантра.
Той си взе парче от хрупкавото панирано филе от костур и загреба с вилицата от зеленчуците в специален сос за риба.
— Но нали чу какво каза този човек? Това е било единственото голямо срутване в която и да било от пещерите след затварянето на мината през 1967. Ами ако не е било случайност?
Фил поклати глава, задъвка и бързо преглътна.
— Пак те избива на мелодрама. Това не ти е „Индиана Джоунс и пещерите в Уиймс“, Карен. Просто някакъв човек е решил да изчезне, когато е видял, че целият му живот затъва в калта.
— Не един човек, Фил. Били са двама. Мик и Анди. Били са най-добри приятели. Не са били хора, които биха станали стачкоизменници. Не са били от хората, които биха изоставили близките си, без да ги уведомят поне с няколко думи.
Фил остави ножа и вилицата си.
— А хрумвало ли ти е някога, че може да са били двойка? Мик и най-добрият му приятел, Анди, в онази самотна къщичка дълбоко в гората? Сигурно не е било лесно да бъдеш хомосексуален на място като Нютън ъв Уиймс в началото на осемдесетте години.
— Разбира се, че и това ми мина през ума — отвърна Карен. — Но не можем да развиваме разни теории, когато не разполагаме с абсолютно нищо, което да ги поддържа. Никой не е казвал нищо, никой дори не е намеквал за нещо такова. А можеш да ми вярваш, ако има нещо общо между Файф и планината Броукбек, то е, че и на двете места хората клюкарстват. Не ме разбирай погрешно. Не отхвърлям напълно теорията. Но докато не разполагам с нищо в нейна подкрепа, се налага да я складирам някъде по-назад в мозъка си.
— Съгласен съм — каза Фил и се зае отново с храната си. — Но и ти нямаш повече основания за идеята си, че става дума за изкуствено предизвикано срутване в пещерата, и че под камъните е погребан някой.
— Не съм казвала, че някой е погребан там — възрази Карен.
Той се ухили.
— Познавам те, Карен. Не съществува друга причина, поради която ти би се заинтересувала от купчина камъни.
— Може и така да е — каза тя, без да се опитва да се защити. — Но не можеш да кажеш, че просто се опитвам да прокарвам някакви налудничави идеи. Ако има хора, които знаят всичко необходимо за насоченото взривяване, с което разбиват скали само на определените места, където това им е необходимо, това са именно миньорите. А хората, които се занимават с въпросното насочено взривяване, разполагат и с взривни материали. Ако ми трябва човек, който да предизвика срутване в пещера, бих се обърнала на първо място към миньор.