Проклятието на черната луна
- Автор: Монинг Карен Мари
- Серия: Fever #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 978-954-27-1302-9
- Переводчик: Ирина Ценкова
- Жанр: Городское фэнтези
Электронная книга - «Проклятието на черната луна». Краткое содержание книги:
Определени нощи. Няма да издържат, ако не успеят да завършат още един ритуал.
Беше ли Сауин нощта, в която да бъде изпълнен следващият ритуал на МакКелтърови? Толкова ли близо бяхме до катастрофата? Две кратки седмици? Това ли беше значението на подигравателната заплаха на О’Баниън?
Натиснах копчето за повторно набиране и отново позвъних в КДЕ. Отново нямаше отговор. Чакането ме побъркваше, а аз вече не просто исках да го предупредя, нуждаех се от отговори. Къде беше той?
Изключих лаптопа, заключих книжарницата и се отправих към Тринити.
Изненадващо задрямах, облегната странично на стената пред заключените кабинети на КДЕ. Мисля, че беше защото там се чувствах като Мак 1.0 в ярко осветения коридор на колежа, заобиколена от щастливите звуци на младежи, които нямаха представа какво ги очаква в истинския свят.
Събудих се в момента, в който някой докосна лицето ми. Същността ми на Шийте зрящ се взриви.
Докато се опомня, Крисчън беше на пода под мен, а Копието беше на гърлото му. Мускулите ми бяха вкочанени. Бях готова за бой, адреналинът ми нямаше отдушник. Сънищата се пръснаха в мига, в който усетих докосване. Мозъкът ми беше студен, ясен и твърд.
Поех дълбоко въздух и си наредих да се отпусна.
Крисчън бутна Копието от гърлото си.
– Полека, Мак! Просто се опитвах да те събудя. Изглеждаше толкова сладка и красива заспала! – усмивката му беше мимолетна. – Няма да направя тази грешка отново.
Разделихме се неловко. Както казах и преди, Крисчън е мъж и това не може да се сбърка. Бях го възседнала така, както неотдавна бях възседнала Баронс. Или Копието не го беше уплашило, или той беше успял да... ами да се издигне над това.
Като стана дума за оръжието ми, погледът на Крисчън беше залепен върху него с интерес. Излъчваше мек, светъл блясък.
– Това е Копието на Съдбата, нали? – той изглеждаше очарован.
Плъзнах го обратно в кобура под мишницата и не казах нищо.
– Защо не ми каза, че го имаш, Мак? Ние наддавахме за него, опитвахме се да го купим. Мислехме, че е на черния пазар. Сега ни трябва повече отвсякога. То е едно от само двете оръжия, които могат да убият...
– Знам. Убива Фае. Затова го нося. И не ти казах, защото е мое и няма да го дам.
– Не съм те молил. Аз не мога да направя нищо с него и без това. Аз не мога да ги виждам.
– Да. Точно затова не ти трябва да го притежаваш.
– Малко сме докачливи, а?
Изчервих се. Бях.
– Наскоро се опитаха да го откраднат от мен и нещата тръгнаха на зле – обясних аз. – Къде беше, все пак? Звъня ти цял ден. Започвах да се тревожа.
– Полетът ми закъсня – той отключи вратата и я отвори. – Радвам се, че си тук. Щях да ти се обадя още щом вляза. Чичовците ми имат идея, за която искам да говоря с теб. Аз смятам, че е ужасна, но те настояват.
– Сауин е нощта, в която чичовците ти трябва да изпълнят следващия ритуал, нали? – казах, докато влизахме. – И ако не го направят както трябва, стените между световете ни ще паднат и всички ние ще бъдем прецакани – потреперих. Беше прозвучало странно, сякаш току-що бях провъзгласила: Стените между световете ни ще паднат и всички ние ще бъдем прецакани.
Крисчън затвори вратата зад мен.
– Умно момиче. Как го разбра? – той ми посочи стол срещу неговия, но аз бях твърде разпалена, за да го приема. Вместо това закрачих.
– Шийте зрящите споменаха Сауин. Те искат... – замлъкнах и го изгледах твърдо, търсех в погледа му... не знам... може би голям надпис с печатни букви, на който да пише: МОЖЕШ ДА МИ СЕ ДОВЕРИШ, АЗ НЕ СЪМ ЗЛО. Въздъхнах. Понякога трябва да скочиш на доверие. – Те искат Кълбото Д’Жай, за да се опитат да укрепят стените. Би ли подействало?
Той потри челюстта си и тя издаде стържещ звук. Не беше се бръснал от няколко дни и наболата брада му отиваше.
– Не знам. Възможно е. Чувал съм за него, но не знам какво прави. Кои са тези Шийте зрящи? Значи си открила други от твоите?
– Шегуваш се, нали? – той знаеше толкова много за Баронс и за Книгата, че бях приела, че знае също за Роуина и за куриерите ù, а вероятно и за В’лане.
Той поклати глава.
– Каза, че си последвал Алина. Не видя ли други жени там навън, които да гледат неща, които не съществуват?
– Имах причина да наблюдавам сестра ти. Тя имаше фотокопие на страница от Шинсар Дъб. Не съм имал повод да наблюдавам други.