Проклятието на черната луна
- Автор: Монинг Карен Мари
- Серия: Fever #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 978-954-27-1302-9
- Переводчик: Ирина Ценкова
- Жанр: Городское фэнтези
Электронная книга - «Проклятието на черната луна». Краткое содержание книги:
Той се засмя. Със свистене на кожести, среднощни платна, той се издигна в здрача и изчезна.
Качих се в колата.
– Залегнете! – изстреля Джейни към мен.
Вдигнах двете вежди, но залегнах.
Той откара колата до ярко осветения паркинг на една църква – можех да видя камбанарията от мястото си, – паркира между колите и изключи фаровете и двигателя. Изправих се в седалката. Паркингът беше доста натъпкан като за четвъртък вечер.
– Това някакъв религиозен ден ли е?
– Стойте долу! – излая той. – Няма да ме виждат с Вас.
Отново се приведох.
Той се загледа право напред.
– Църквите са пълни от седмици. Увеличението на престъпността плаши хората – той замълча за момент. – Е, колко е лошо? Трябва ли да измъквам семейството ми?
– Аз бих, ако ставаше дума за моето семейство – казах честно.
– Къде да ги заведа?
Не знаех как изглеждаше останалата част от света от гледна точка на Ънсийли, но Шинсар Дъб беше тук – зловеща центрофуга, която извличаше от хората най-мрачната им същност.
– Колкото можете по-далеч от Дъблин.
Той продължи да се взира право напред в мълчание, докато не започнах да се въртя нетърпеливо. Схващаше ми се кракът. Той искаше още нещо. Надявах се да побърза и да стигне до него, преди стъпалото ми да изтръпне.
Най-накрая той каза:
– Онази нощ, когато Вие... знаете... върнах се в управлението и... видях хората, с които работя.
– Видял сте, че някои от Гарда са Ънсийли – казах.
Той кимна.
– Сега вече не мога да ги виждам, но знам кои са. Казвам си, че си ми направила нещо някак, и че всичко е било халюцинация – той потърка лицето си. – После виждам докладите, които идват, и гледам какво правят или по-скоро не правят, когато разследват едно скапано нещо и аз... – когато той замълча, аз зачаках.
– Мисля, че са убили О’Дъфи, за да му затворят устата, и са се опитали да направят така, че да изглежда дело на човек. Още двама от Гарда бяха убити. Бяха започнали да задават много въпроси и... – той отново замълча.
Тишината се проточи. Внезапно той погледна право към мен. Лицето му беше червено, очите му ярки и твърди.
– Бих искал отново да пия чай с Вас, госпожице Лейн.
Зяпнах. Това беше последното, което очаквах. Бях ли създала наркоман?
– Защо? – казах предпазливо. Дали жадуваше за това като мен? Можеше ли да усети малките бурканчета гърчеща се плът в чантата ми, които чакаха да бъдат поставени по горните етажи на магазина? Аз можех. Усещах тъмното им придърпване под ръката си цял следобед.
– Заклех се да пазя мира в този град. И ще го пазя. Но не мога по този начин. Аз съм седяща мишена – каза той горчиво. – Вие бяхте права. Не знаех какво е навън, но вече знам. Вече не спя нощем и съм ядосан през цялото време. Безполезен съм, а се боря не само за работата си, а за нещо много по-важно. Боря се за това, което съм. Пати беше същият и точно затова умря. Смъртта му трябва да значи нещо.
– Може накрая да предизвика Вашата смърт – казах меко.
– Ще рискувам.
Той дори не знаеше, че моят „чай“ щеше да му даде суперсили. Просто искаше да може да ги вижда отново. Едва ли можех да го обвинявам. Аз бях създала този проблем, като го бях нахранила с него. Как бих се чувствала на негово място? Знаех отговора. След първоначален период на отричане, точно по същия начин. Джейни все пак не беше щраусът, за какъвто го бях нарочила.
– Ако се издадеш, ще те убият – предупредих.
– Те може да ме убият и така, а аз дори няма да ги видя.
– Някои от тях са доста ужасяващи. Могат да те стреснат така, че да се издадеш.
Той ми се усмихна напрегнато.
– Лейди, трябва да видите някои от местопрестъпленията, на които съм бил напоследък.
– Трябва да си помисля – яденето на Ънсийли имаше много последици. Не исках да съм отговорна за това, в което можеше да се превърне добрият инспектор.
– Вие сте тази, която ми отвори очите, госпожице Лейн. Дължите ми го. Получавате още едно предупреждение, но след следващото престъпление, ако няма чай, няма да има и обаждания.
Той ме остави на няколко преки от книжарницата.
Вътрешното осветление на „Книги и дреболии Баронс“ беше на ниво „затворено“, когато си отключих, което беше достатъчно, за да държи Сенките далеч.