Проклятието на черната луна

– Зависи от мястото ти в организацията. Има седем кръга на издигане. Ние сме в третия, така че можем да влизаме в четири от двайсет и едната библиотеки.

„Двайсет и една?!“

– Кой би могъл да използва толкова много книги? – казах ядосано. Можех да се обзаложа, че няма и удобен каталог наоколо.

Тя сви рамене.

– Събираме ги от хилядолетия.

– Кой е в седмия кръг? Роуина?

– Седмият е самото Убежище, Висшият съвет на... ти знаеш... – равният сив поглед помете пъба неспокойно.

И аз се огледах наоколо. Имаше петима клиенти. Двама играеха билярд, останалите трима се бяха вглъбили в бирите си. Никой от тях не ни обръщаше внимание и нямаше Фае.

– Ако не се чувствате удобно да говорите на публично място, защо поискахте аз да избера такова?

– Не мислехме, че ще се срещнеш с нас тайно след това, което стана. Аз съм Кат, между другото – каза брюнетката. – Това са Сорка, Клер, Мери и Мо – тя посочи към всяка поред. Клощавата почитателка на готика беше Джоузи. Малката брюнетка беше Шона. – Това сме всички – каза Кат, – но ако ти се окажеш полезна и лоялна, към нас ще се присъединят и други.

– О, аз съм полезна – казах студено. – Въпросът е дали вие сте. Колкото до лоялността, ако вашата е към онази старица, предлагам да премислите.

Погледът ù охладня, за да съответства на моя.

– Мойра беше моя приятелка. Но аз видях каквото видях. Знам, че ти нямаше намерение да я убиеш. Това не значи, че трябва да ми харесва, и не значи, че ти трябва да ми харесваш. Означава, че ще направя всичко, което мога, за да спра разрухата на стените, а ако това значи, че трябва да обединя сили с единствения човек, който може да усети Шин... ъ... Книгата, ето ме и мен. Но да се върнем на лоялността. Към кого е насочена твоята?

– Към когото трябва да е насочена лоялността на всеки Шийте зрящ. Към хората, които сме длъжни да защитаваме – не казах какво още мислех точно в този ред: Моето семейство, моето отмъщение, останалата част от света.

Тя кимна.

– Много добре. Водачът на една кауза никога не е самата кауза. Но не прави грешка! Ние слушаме Роуина. Тя обучава повечето от нас, откакто сме родени. На тези, които не е обучила от раждането, тя отделя години работа.

– Тогава защо се срещате с мен зад гърба ù?

Всичките осем, включително Дани, се помръднаха неудобно и всяка погледна настрани или се заигра с нещо – чаша за кафе, салфетка, мобилен телефон.

Най-накрая Дани наруши мълчанието.

– Ние пазехме Книгата, Мак. Ние трябваше да я защитаваме. Но я изгубихме.

– Какво? – възкликнах. – Изгубили сте я? – аз обвинявах Фае за кашата, в която се намирахме, за това, че са направили Дарок човек, но Шийте зрящите бяха съучастници? – Как я изгубихте? – но пък, знаейки това, което знаех за нея, се изненадах, че изобщо я бяха задържали? Как някой Шийте зрящ се е приближил до нея? Не бяха ли отблъснати от нея като мен?