Проклятието на черната луна
- Автор: Монинг Карен Мари
- Серия: Fever #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 978-954-27-1302-9
- Переводчик: Ирина Ценкова
- Жанр: Городское фэнтези
Электронная книга - «Проклятието на черната луна». Краткое содержание книги:
– Позволила си му да направи това с теб? Да те командва така? Да те принуждава да му даваш отговори? – тигрово-златните очи ме огледаха отгоре до долу, красивото лице се стегна. – Мислех, че си... различно момиче.
– Аз съм различно момиче! – или поне бях, когато дойдох в Дъблин. Не бях сигурна какво момиче съм сега. Но мразех погледа в очите му – отчужденост, порицание, разочарование. – Не го е правил преди. Имаме объркан... съюз.
– На мен не ми прилича на съюз. Прилича ми на тирания.
Нямах намерение да обсъждам живота си с Баронс с никого и особено с жив, дишащ детектор за лъжа.
– Той се опитва да ме научи да устоявам на Гласа.
– Предполагам, че не си много добра. И късмет! Гласът е умение, което се изучава за цял живот.
– Виж, вие и без това сте планирали да говорите с него. Съжалявам!
Той ме измери.
– Тогава оправи нещата! Говори с него от наше име! Кажи му какво искаме!
– Не мисля, че можете да му вярвате.
– Аз също. Казах го на чичовците ми. Те отхвърлиха мнението ми. Проблемът е, че не сме сигурни, че можем да задържим стените дори с помощта на Баронс – той замълча, после каза мрачно: – Но знаем, че не можем без него – той отвори тефтер, откъсна парче хартия, написа нещо на него и ми го подаде. – Ето къде можеш да ме намериш.
– Къде отиваш?
– Мислиш, че Баронс няма да ме потърси ли? Даже се чудя какво го е забавило толкова. Чичовците ми казаха, че ако той някога ме разкрие, трябва да се махам бързо. Освен това се върнах тук само за да ти кажа това и вече няма защо да оставам. Ще им бъда от полза у дома – той тръгна към вратата, отвори я, после замълча и ме погледна, златните очи бяха обезпокоени. – Правиш ли секс с него, Мак?
Зинах.
– С Баронс?
Той кимна.
– Не!
Крисчън въздъхна и скръсти ръце на гърдите си.
– Какво? – сопнах се. – Никога не съм спала с Баронс. Подложи това на малкия ти детектор на лъжата! Не че виждам как това ти влиза в работата.
– Чичовците ми искат да знаят точно къде се намираш, Мак. Жена, която прави секс с мъж, е компрометиран източник на информация в най-добрия случай. В най-лошия е предател. Ето затова ми влиза в работата.
Помислих за Алина и исках да протестирам, че не е вярно, но какво ли беше издала тя на любовника си, вярвайки, че са на една страна?
– Никога не съм правила секс с Баронс – казах му отново. – Доволен ли си?
Погледът му беше далечен, тигър, преценяващ жертвата си.
– Отговори ми на още един въпрос и може да бъда! Искаш ли да правиш секс с Баронс?
Изгледах го сурово и изхвърчах от стаята. Беше толкова глупав въпрос, толкова неуместен, че отказах да го удостоя с отговор.
На половината път по коридора спрях рязко.
Татко ми е казвал всякакви мъдро звучащи неща през годините. Не бях разбрала много от тях, но ги бях складирала, защото Джак Лейн не си хаби дъха напразно и бях решила, че един ден някои може да добият смисъл.
„Не можеш да промениш неприятна реалност, ако не я приемеш, Мак. Можеш да контролираш само това, срещу което си готова да се изправиш. Истината боли. Но лъжите убиват.“ Отново разговаряхме за оценките ми. Бях му казала, че не ми пука дали ще завърша. Не беше истина. Истината беше, че не мислех, че съм много умна и трябваше да работя двойно повече от другите, за да получа добри оценки. Затова през по-голямата част от гимназията се преструвах, че не ми пука.
Обърнах се бавно.
Беше се облегнал на вратата със скръстени ръце, изглеждаше млад и секси, и всичко, което едно момиче би могло да иска. Той повдигна едната тъмна вежда. Какво страхотно момче! Той беше този, с когото трябваше да мисля за правене на секс.
– Не – казах ясно. – Не искам да правя секс с Джерико Баронс.
– Лъжа – каза Крисчън.
Отправих се обратно към книжарницата. Фенерчетата бяха включени, наблюдавах всеки и всичко. Мозъкът ми беше толкова натъпкан с мисли, че не бях способна да ги подредя. Вървях и наблюдавах, като се надявах инстинктът ми да събере нещата в план за действие и да ме уведоми, когато свърши.
Подминавах пъба „Главата на жребеца“, когато се случиха две неща: Черният лед от един Ловец запада върху мен и инспектор Джейни спря с едно синьо рено, отвори вратата и излая:
– Качвай се!
Погледнах нагоре. Ловецът се рееше, големите черни крила посипваха лед в нощния въздух. Той ме ужаси в моето специално място на Шийте зрящ. Но бях видяла и направила много от последната ми среща с ловец и вече не бях същата. Преди той да може да заговори в ума ми, му пратих мое лично съобщение: „Ще се задавиш с Копието, ако направиш и едно движение към мен“.