Проклятието на черната луна
- Автор: Монинг Карен Мари
- Серия: Fever #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 978-954-27-1302-9
- Переводчик: Ирина Ценкова
- Жанр: Городское фэнтези
Электронная книга - «Проклятието на черната луна». Краткое содержание книги:
– Не знаем – каза Кат. – Случило се е преди двайсет и няколко години, преди която и да е от нас да пристигне в манастира. Тези, които са живели през онези мрачни дни, споделят малко подробности за тях. Един ден е била там, скрита под манастира, после е изчезнала.
Значи затова манастирът Арлингтън беше постоянно изграждан отново и укрепяван още по-здраво, защото под него те са защитавали най-великата заплаха, позната на човечеството. Колко дълго е била там, скрита в земята, пазена от каквото е смятано за свещено през всяка ера? Откакто е било шиан? Или отпреди това?
– Или така чухме – продължи тя. – Само Убежището е знаело, че е там. В нощта, когато е изчезнала, казват, че са се случили ужасни неща. Умрели Шийте зрящи, други изчезнали и полетели слухове, докато всички в манастира разбрали какво е било скрито под самите им крака. Тогава Роуина сформирала КБП и отворила клонове по целия свят с куриери по улиците, които да слушат дори за най-неясния слух за Книгата. Оттогава се опитва да я проследи. Много години нямаше дори слух за нея, но наскоро се появи точно тук в Дъблин. Има много от нас, които се страхуват, че провалът на предшествениците ни да я задържат е причинил проблемите, които имаме сега, и само като я върнем, имаме някакъв шанс да ги оправим. Ако можеш да усетиш Книгата, Мак, ти наистина си нашата най-голяма надежда, както... – тя замълча, сякаш нямаше желание да каже думата на глас. Тя се взря в кафето си, но аз видях какво се мъчеше да скрие – чисто, сурово очарование. Също като Дани и тя беше поразена. Тя прочисти гърлото си. – Както каза Фае, което доведе онази нощ – тя навлажни устни. – В’лане.
– Роуина казва, че си опасна – каза Джоузи разгорещено, прекарвайки ръка с черни нокти през кичур от светлия бретон. – Казахме ù, че ти можеш да я усетиш, но тя не иска ти да я търсиш. Казва, че ако я намериш, няма да направиш каквото е редно, че искаш отмъщение. Казва, че си ù казала, че сестра ти е убита в Дъблин, затова тя направила проверка и се оказало, че сестра ти е била предателка. Работила е с него, с онзи, който води всички Ънсийли.
– Алина не е била предателка! – извиках. Всеки посетител на пъба се обърна и ме загледа. Дори барманът откъсна вниманието си от малкия телевизор зад бара. Затворих очи и поех дълбоко въздух. – Алина не е знаела кой е той – казах аз, внимателно променяйки гласа си. – Той я е измамил. Той е много могъщ. Как е открила Роуина, че Алина е била замесена с ЛГ?
– Така казваш ти – каза Кат тихо.
Думите бяха предизвикателни. Надигнах се от стола си с ръце, подпрени на масата.
Тя също се изправи.
– Полека, Мак! Чуй ме! Не обвинявам теб, нито сестра ти. Ако наистина вярвах, че сте предатели на нашата кауза, нямаше да съм тук. Видях изражението ти, когато Мойра... – гласът ù се прекърши и видях дълбока, неизказана скръб в очите ù. Били са близки. Но все пак тя беше тук, опитвайки се да се свърже с мен, защото вярваше, че е най-доброто за каузата. – Не сме тук да говорим за мъртвите, а да планираме за живите – продължи тя след малко. – Знам, че нещата не са винаги такива, каквито изглеждат. Учим това от раждането си. Но виждаш затруднението, в което се намираме. Нуждаем се от теб, но не те познаваме. Роуина е против теб и въпреки че обикновено я подкрепяме във всичко, опитите ù да открие Книгата се провалиха. Опитвала е много пъти. Нуждаем се от резултати, а времето е от съществено значение. Ти поиска от Дани проява на доверие и тя ти я даде. Сега ние искаме от теб да върнеш услугата.
Преглътнах инстинктивния отказ.
– Какво искате? – бях се заклела никога да не се доказвам на старицата, но тези жени не бяха Роуина. Много силно исках да бъда поканена в манастира отново. Те бяха единствените хора, за които знаех, че са като мен. Бях отхвърлена от единствения клуб, към който някога съм искала да се присъединя. С името на В’лане на езика ми, нямаше да съм обградена от милост в тяхната изолираната крепост. Ако нещата приемеха заплашителен обрат, той щеше да дойде и да ме спаси в мига, в който отворех устата си.
– Можеш ли да усещаш всички Фае обекти?
Свих рамене.
– Така мисля.
– Чувала ли си за Кълбото Д‘Жай?
Когато кимнах, тя се наведе напред и каза бързо:
– Знаеш ли къде е?
Свих рамене. Бях го държала в ръцете си преди малко повече от две седмици, но нямах представа къде е точно сега, освен че е в притежание на Баронс.
– Защо?
– Важно е, Мак. Нуждаем се от него.
– Защо? Какво е то?
– Реликва от един от кралските домове на Сийли, която съдържа някаква Фае енергия, която Роуина смята, че може да се използва, за да укрепи стените. Трябва ни бързо, преди Сауин.