Спасяването на света и други екстремни спортове

До Felicite StarLight в Милано, Италия: Благодаря за предложението, но в момента наистина нямам време за приятелка. Иначе идеите ти са… доста вълнуващи, но сега не е моментът.

До JamesL в Онтарио: Благодаря, братле. Оценявам подкрепата. Нуждаем се от помощта на всички около нас, но няма проблем да изчакаме да завършиш втори клас.

До PDM1223: Чудесно! Именно за това говоря! Да разкажем на хората около себе си какво става, да разпространим новината, да организираме протести и прочее. Да спрем чудовищните фармацевтични корпорации като „Айтекс“. Проникнах в системата на компании като „Стела Корп“, „Дивестра“, „Мофонго рисърч“, „Дилейни, Минкър, Принс“ и още няколко и открих, че всички те са „Айтекс“ под друго име, в различните държави. „Стела Корп“ е в Англия, недалеч от теб. Ще намериш целия списък в Приложение Д като Дебили.

До останалите — прочетете писмото му! Схванал е абсолютно точно какво имам предвид и какво трябва да се случи.

До всички в района на Сиатъл: в събота се организира протест. Вижте за точните час и място плана, който направи BigBoy-Blue (благодарности, ВВВ!), прикачен в Приложение Е. Хората от другите градове да следят програмата. Задава се същинско цунами от събития. Благодаря на всички, които помагат това да се случи! Ще спасим света! Ние сме последната надежда!

— Зъба

Зъба написа последните думи, отпусна се назад и разтърка очи. Беше два часът сутринта.

Тримата с Иги и Газопровода бяха решили да се промъкнат на борда на един товарен самолет в 6:10. Другите двама още спяха, свити върху чувалите със зърно в единия ъгъл на огромния хангар. Зъба беше предложил да поеме цялата стража. Трябваше да навакса с блога си, а и те изглеждаха далеч по-изтощени от него самия. Бяха прелетели по цялата ширина на Щатите само с няколко кратки спирки за почивка и хранене.

Изключи компютъра, за да не хаби батерията. Когато меката му синкава светлина угасна, се почувства по-сигурно и остави среднощния мрак да го погълне.

Направо не можеше да повярва на прочетеното в блога — за засилващото се тайно движение, което младежите по цял свят организираха. Дори и на места като Казахстан и Тайван младите негодуваха и се приготвяха за действие. Беше получил съобщения от деца, готови да умрат за това, в което вярваха. Надяваше се да не се стига до там.

Облегна се на чувала със зърно и се заслуша в дишането на останалите. Беше мъчително — налагаше се да изчака тук до шест часа, след което да изтърпи дългия полет през океана, а накрая да се хвърли да издирва Макс из Германия. Би дал всичко да можеше да щракне с пръсти и да се озове там. За съжаление, лудите учени бяха пропуснали да му дадат тази способност.

Иначе беше изключително впечатлен от блога си… към който Макс се беше отнесла толкова несериозно. Зъба наистина смяташе, че децата са в състояние да променят нещата. По-важното беше, че самите те мислеха така.

Сложи ръце на тила си и се протегна, след което си позволи една доволна усмивка. Макс непрекъснато го дразнеше, че според цялото ято един ден Зъба щял да основе свой собствен култ.