Спасяването на света и други екстремни спортове
- Автор: Паттерсон Джеймс
- Серия: Maximum Ride #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 978-954-27-1230-5
- Переводчик: Александър Маринов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Спасяването на света и други екстремни спортове». Краткое содержание книги:
— Не искаш Директора да бъде твоя майка, независимо каква власт би получила от това.
— Не искам Директора да ми бъде майка, защото тя е откачена вещица — троснах се аз.
Усмивката му стана още по-широка, а аз едва потиснах желанието си да му забия един.
— Директора не ти е майка.
Правилно ли бях чула? Пързаляше ли ме? Ръч и Ейнджъл застинаха, а Ари се надигна тромаво и разтърка очи. При вида на Джеб премигна, но остана безмълвен.
— Какво искаш да кажеш? — казах подозрително. — Това някакъв номер ли е? Няма ли най-сетне да решиш на чия страна си, да те вземат мътните?
— Директора, Мариане Янсен, ръководи твоето проектиране и развитие — обясни Джеб. — Беше отговорна за целия проект. За нея това явно е равносилно на майчинство.
— Боже, а аз си мислех, че не може да стане по-нелепо!
Заля ме облекчение, че тази гнусна, отвратителна жена все пак не ми беше предала гените си.
Трябваше да съм сигурна.
— И не е дарила своя яйцеклетка?
Джеб поклати глава.
— Генетически нямате нищо общо.
Отпуснах глава и промърморих:
— Това ме радва изключително много.
Разбира се, пак се бях върнала в положение „загадъчна майка“, но, повярвайте ми: който и да е друг би бил по-добрият избор в сравнение с нея. Не беше за вярване с каква лекота беше доприпкал Джеб, за да ми го съобщи. Очакваше се той да осъзнава повече от всеки друг какво означава за мен да разбера коя е майка ми. Или коя не е.
Погледнах го.
— Е? Ще ни гръмнеш ли с още нещо, преди да си идеш? Още някоя глуха линия, по която да ме засилиш?
Джеб се поколеба.
— Спомняш ли си, че когато уби Ари в Ню Йорк, извиках след теб, че си убила брат си?
Погледнах Ари несигурно. Той се стегна, впил очи в Джеб.
— Да. За твой късмет той не умира лесно.
Ари ми се усмихна бегло.
— Той действително ти е брат, Макс — каза Джеб. — Поне наполовина.
Дъхът ми секна. Какво знач… Какво…
— Аз съм твой баща, Макс — рече Джеб простичко.
106
Всичко наоколо избледня, с изключение на лицето на Джеб.
Вече не чувах дори пропагандата, която се лееше от високоговорителите. Усетих как топлата влажна ръка на Ръч стисва моята по-силно, усещах и допира на перата си до каменния под, но единственото, на което бях способна, беше да се взирам в Джеб, докато думите му отекваха неразбираемо в съзнанието ми.
Върнах погледа си на Ари. Той не изглеждаше разстроен, само удивен.
— Какво имаш предвид? — казах, решена да не позволявам за пореден път да ме ударят под кръста, което, да си признаем, беше основното, което правеха.
— Аз съм ти баща, Макс — повтори Джеб. — Не бях женен за майка ти, но и двамата заедно решихме да те направим.
Не можех дори да го погледна. С години си бях мечтала той да е баща ми. Вътре в себе си си бях представяла, че е така, без да казвам на никого. През живота си не бях желала нищо друго толкова силно. Когато изчезна, страдах с разбито сърце.
След това се беше появил отново — изненада! — като злодей. Което разби сърцето ми по-жестоко и от първия път.
Сега пък твърдеше, че е истинският ми баща. И че мечтите ми се бяха сбъднали. Само че аз вече не му вярвах, не му се възхищавах, не го обичах.
— Хм-м-м — отроних.
Той се пресегна и ме потупа по коляното.
— Знам, че ти е трудно да го осмислиш, особено предвид последните шест месеца. Ще ти кажа само, че се надявам един ден да мога да ти обясня всичко, Макс. Заслужаваш това, а и много повече. Просто помни, че съм твой баща. Знам, че ще ти прозвучи невъзможно, но те моля да ми повярваш — като на баща.
— В момента е абсолютно невъзможно — отроних бавно.
Той кимна.
— Разбирам. Но те моля да опиташ.
— Хм-м.
— Наполовина брат? — намеси се Ари.
Джеб се обърна към него.
— Да. От различни майки сте. Твоята майка ми беше съпруга, но почина малко след раждането ти.
Докато Ари се опитваше да смели това, аз попитах:
— Родена съм преди него. Коя беше моята майка?
— Майка ти и аз не бяхме обвързани — произнесе Джеб замислено. — Но бяхме единодушни за едно — и двамата искахме да участваме в създаването ти, в зачатието ти. Идеята беше могъща, вдъхновяваща…
— Не искам да слушам повече! — извиках и свих криле. Идеше ми да го убия, задето увърташе и удължаваше мъчението ми. — Не ми пука за „прекрасните научни успехи“, дрън-дрън-дрън! Казвай веднага коя е майка ми или ще ти издера очите!