Спасяването на света и други екстремни спортове
- Автор: Паттерсон Джеймс
- Серия: Maximum Ride #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 978-954-27-1230-5
- Переводчик: Александър Маринов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Спасяването на света и други екстремни спортове». Краткое содержание книги:
— Ейнджъл, ако можеш, сега е моментът да му разбишкаш ума — пророних аз.
— Действам — отговори тя, но не звучеше обнадеждено.
Сърцето ми биеше учестено, ръцете ми бяха стиснати в юмруци, а адреналинът изстрелваше по вените ми бели мълнии.
Омега се засили към мен от другия край на пътеката между мутантите — премяташе се през глава, опираше се на ръце, приземяваше се леко като същинско живо колело. Движеше се изключително бързо и след секунди обутите му в кубинки крака спряха ловко точно пред мен.
Изпъна се като струна и за секунда сребристите му очи надникнаха студено в моите.
Докато осъзнае какво става, изнесох ръка назад и забих юмрука си в лявото му око с всички сили.
Когато реша, аз също мога да съм доста бърза.
Той отстъпи, но впрегна силата на удара ми в мощен страничен ритник, който щеше да ме порази точно във врата, ако не бях такъв страхотен боец и най-бързото дете птица в района.
Тоест бях готова — сграбчих петата му и я тласнах наляво. Той загуби равновесие и се стовари тежко по гръб. О, да.
Изправи се на мига. Парирах бързия му удар с лакът към главата ми, но другата му ръка се вряза отстрани на тялото ми, точно над бъбрека. Прониза ме ослепителна болка, толкова силна, че едва не паднах на колене и не повърнах.
Но не бях възпитана така.
Просто болка — помислих си. — Болката е просто съобщение. Не го чети.
Останах на крака, поех си дъх и го зашлевих с отворена длан с все сила право в ухото. Лицето му се изкриви и той отвори уста във внезапен беззвучен вик. Надявах се, че съм спукала тъпанчето му. Лицето му обаче възвърна нормалния си вид почти мигновено и той отново се хвърли към мен. Удари ме с лакът в ребрата, след което заби ръба на дланта си в тила ми.
Болката е просто съобщение. В момента аз диктувах правилата.
Успях да се извъртя и да го изритам здравата отстрани, след което забих един камшичен ритник точно в гръбнака му. Ако беше обикновен човек, ударът би го пречупил. Омега обаче просто залитна, но моментално се окопити и се спусна срещу мен с пълна сила.
По принцип се старая да не убивам хора — просто съм си такава, мекушава. Дори и убийството на Ари беше инцидент. Сега обаче реших, че след като бившата ми майка беше обявила, че битката е до смърт, имах разрешението да очистя този смешник. Да, знам за чистотата на душата, за кармата и прочее, но в момента ме интересуваше оцеляването — трябваше да приключа тази битка жива. Щях да се тревожа за кармата си по-късно. А и ако в следващия си живот се преродях в хлебарка, поне щях да знам, че ще преживея ядрената катастрофа.
Изпълних ритник със завъртане и сякаш заприличах на перка — и двата ми крака бяха във въздуха и блъскаха мощно Омега. Един от ритниците попадна в гърба му и той залитна напред. Опита се да парира следващия и да хване кубинката ми, но аз го изритах точно в тила на съвършената му главичка и го съборих на земята.
На мига скочих върху гърба му, извих едната му ръка отзад и я дръпнах силно нагоре и наляво.
Ръката му се извади от рамото със смръзващо изхрущяване.
— Може би не е зле да си смениш името на Тета — изсъсках в ухото му, докато той стенеше, забил нос в прахта. — Или на Епсилон29.
Добре, от мен да знаете, изваденото рамо обикновено категорично отказва повечето хора.
— Името… ми… е… Омега — изръмжа той, метна се напред и ме изхвърли от гърба си.
Рамото му се върна на място със звучно изпукване. Той изкриви лице и отново се спусна към мен. Кървясалите му сребристи очи грееха с убийствен блясък.
114
Добре дошли в Блога на Зъба!
Датата днес: Вече е твърде късно!
Вие сте посетител номер: Броячът още не работи.
Пазете се, хора, идваме!
Часът е около пет сутринта. Скоро трябва да се промъкнем на борда на товарния самолет. Оставих другите да се наспят колкото могат — и, разбира се, в момента съм толкова скапан, че не мога да мисля трезво. Ще опитам да похъркам в самолета. Издигнем ли се във въздуха, няма грижи. Вероятно сме единствените хора на света, които не се тревожат дали самолетът няма да катастрофира. Ако нещо се случи и машината се понесе към земята, просто ще му пожелаем приятно падане… отстрани!
Надявам се Макс да е добре. Слушайте, ако някой от вас се намира около Лендехайм, Германия, нека иде в местния замък и да забърка колкото може по-голяма суматоха. Става ли?
— Зъба
Зъба долови лек шум и спря да пише. Заслуша се. Все още не се беше съмнало — оранжевите отблясъци на дежурното осветление проникваха през прозорците на хангара. Дали товарачите не бяха подранили?
29
Омега е последната буква от гръцката азбука и в този смисъл съдържа внушението за съвършенство; Тета и епсилон са букви от самото начало на азбуката. — Бел. прев.