Спасяването на света и други екстремни спортове
- Автор: Паттерсон Джеймс
- Серия: Maximum Ride #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 978-954-27-1230-5
- Переводчик: Александър Маринов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Спасяването на света и други екстремни спортове». Краткое содержание книги:
Освен това колко пъти вашите са ви приковавали за стената? Обзалагам се, че не много често. Е, може и да се е случвало. Не знам какво става в нормалните семейства. Но надали е често, нали?
— О-ох, добре я нареди — изсумтя Тото и облиза лапата си на мястото, където го стягаше оковата.
Намусих се.
— Да ме вземат мътните! Как може майка ми да е такава вещица!
— Попадали сме и на по-гадни места и в по-отчаяно положение — рече Ръч.
— Нищо чудно отвън вече да паркира микробусът на някой зоомагазин, за да достави кучешките клетки — измучах мрачно. Не исках да ме утешават.
Високоговорителите, окачени на стената, припукаха. Поредната вълна от международна пропаганда заля слуха ни, а аз изстенах.
Отидох до Ръч и Ейнджъл. Дължината на веригата ми позволяваше да седна между двете. Разперих криле, разтърсих ги и внимателно ги спуснах около тях. Покрих ги в пашкул от перушина, в който бяхме и трите. Тото не можеше да пропусне подобно събитие, така че дотътрузи веригата си и също се пъхна под крилете ми.
Погледнах Ари. Спеше или се преструваше, че спи, така че нямаше да вземе участие в перушинения ни празник.
В сумрачното помещение царете тишина. Камъните под дънките ми бяха ледени и студът се просмукваше през кожата ми. След още час-два щеше да ни измъчи сериозно. Колко ли време беше нужно на Зъба, за да стигне до тук? И щеше ли изобщо да успее?
Тото наостри уши и надигна глава. Погледнах в сенките… Нечий висок силует се приближаваше към нас. След миг разпознах походката, височината, движенията на тялото — Джеб. Беше като някакво много люто мексиканско ястие — непрекъснато напомняше за себе си.
Нямах сили отново да се заяждам.
Когато се приближи достатъчно, казах:
— Моля те, кажи ми, че онази буца лед се шегува, че ми е майка.
Той клекна пред нас, а аз придърпах малките по-близо до себе си под крилете.
— Директора е изключителна жена и гледа на нещата в глобален мащаб — започна Джеб.
— Да, през някаква изкривена призма — рекох кисело.
— Тя е забележителен талантлив учен.
— Не може ли да използва дарбата си за добро, а не за зло? Например да изобрети лек за рака или нещо подобно? Само че избиването на всички болни от рак не се брои за лек.
— Доктор Янсен е амбициозен и талантлив политик и стратег — каза Джеб. — Нищо чудно един ден да застане начело на целия свят. И да се окаже най-могъщият човек на Земята. Като нейна дъщеря ти ще се ползваш с неописуеми привилегии.
— Само че тогава ще съм си сменила името, ще съм си боядисала косата и ще живея инкогнито някъде далеч, за да си спестя срама, че майка ми е безсърдечен властолюбив доктор Франкенщайн — отбелязах.
— Дори в случай, че застане начело на света и това ти даде почти неограничени възможности като нейна дъщеря? — попита Джеб.
Смръщих се.
— Ако имах толкова много възможности, първото, което бих направила, би било да я хвърля в затвора.
Джеб ме изгледа безизразно.
— И какво друго?
— Бих я хвърлила в затвора — повторих аз. — Заедно с всички, които са допринесли с нещо за тази отвратителна конспирация за световно владичество. Освен това ще разпоредя всички войни да се водят от пехота, въоръжена единствено с мечове. Без огнестрелно оръжие, без ракети, без бомби. Само мечове. — Вдигнах очи, въодушевена от идеята за Макс, императрицата на света. — И ще конфискувам тайните офшорни банкови сметки на компаниите и хората, допринесли за разрушаването на околната среда. С парите ще осигуря безплатно здравеопазване и образование за всички.
Усетих усмивките на Ръч и Ейнджъл до мен и изпъчих гърди.
— Също така ще осигуря подслон и храна за всички. Компаниите замърсители ще бъдат закрити и забранени. Хората от властта, които не са зачитали околната среда и са били сред причинителите на някоя война, ще бъдат изгонени от постовете си и ще бъдат изпратени да работят по нивите. И…
Джеб вдигна ръка и ме спря.
— Току-що премина поредното изпитание, Макс.
105
— Чудесно — казах, а в гърдите ми отново се надигна негодувание. — Тогава ни измъкни от тази проклета тъмница!
— Какво изпитание премина? — надигна глава Ръч.
Джеб се обърна към нея.
— Непокварена е.
Точка за мен.
— Поне не и от властта — вметнах аз. — Не си опитал със сникърс или хубави обувки.
Джеб ми се усмихна. Сърцето ми все още се свиваше в подобни случаи.