Спасяването на света и други екстремни спортове
- Автор: Паттерсон Джеймс
- Серия: Maximum Ride #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 978-954-27-1230-5
- Переводчик: Александър Маринов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Спасяването на света и други екстремни спортове». Краткое содержание книги:
Е, може и да го беше направил. И току-виж това се окажеше единственият начин да спасят всички.
110
— Това сбирка за надъхване ли е? — попита Тото глухо, докато се изкачвахме по безкрайните стъпала. — С мажоретки? Обожавам мажоретките.
— Не мисля, че е за надъхване — казах тихо. — Някак не ми се вярва отборът на Лудите белодрешковци да се готви за мача с Бойните свободолюбци.
— Какво е това последно изпитание? — попита Ръч тревожно.
Въздъхнах.
— Някоя вероятно безкрайно опасна тъпотия, която със сигурност ще ме вбесява до края на живота ми, щом се сетя за нея.
Ейнджъл ме измери с поглед притеснено.
— Дали Зъба ще се появи скоро?
— Сигурна съм, че вече е на път — кимнах аз.
Надали обаче щеше да стигне навреме, за да ми спести тази глупост. Инстинктивно започнах да поемам дълбоко въздух, за да повиша съдържанието на кислород в кръвта си. Кокалчетата на ръцете ми бяха издраскани от последната битка с летящите тенекии. Изпуках ги звучно и се подготвих за нова доза болка.
Сбирката щеше да се състои на бледата зимна светлина в двора на затвора. Небето и въздухът бяха в същия безжизнен сив цвят като прахоляка под подметките ни. Замислих се за доктор Мартинес и за вероятността тя да е истинската ми майка. Те двете с Ела — Ела всъщност ми беше наполовина сестра! — бяха любимите ми хора извън ятото. Искаше ми се да имам няколко часа просто да се насладя на мислите за тях. А можеше да загубя живота си, без да ги видя повече.
Оставащите мутанти и претенденти се бяха строили в стегнати редици в двора. Бяха по-малко от предишния път. Спомних си думите на Макс II, че намаляват всеки ден.
Какво ме чакаше? Поредната схватка с Макс II? Дали този път нямаше да настоят да я убия? Молех се да не ме накарат отново да се бия с Ари, но не беше изключено.
— Изчакайте тук — нареди ни един роболет с металически глас.
Разбира се — помислих си. — За мен няма по-голямо удоволствие от това да изпълнявам заповеди.
Няколко роболета ни наобиколиха с насочени оръжия, които бяха запоени за ръцете им, бяха част от тях. Бяха подобрили предишния модел — така оръжието не можеше да бъде изпуснато или отнето. Просто не спираха с иновациите! Това се казва прогрес, хора!
— Добре дошли на всички! — обади се бившата ми майка от един подиум.
Ликът й на мига изскочи на шестте киноекрана по стените на двора.
Тя разпери ръце като за поздрав и едва сега забелязах, че пейките от едната страна бяха пълни със зрители. Излъчването им недвусмислено ги определяше като покварени държавници. Предположих, че са тук, за да се впечатлят и да получат по някой комплимент и подкуп. Не задължително в този ред.
— Добре дошли, уважаеми представители на… — И се впусна в протяжен урок по география на държавите по света. Явно, общо взето, всички държави, които бях чувала, както и доста неизвестни за мен, бяха решили да се метнат на влака на Лудия апокалипсис.
— А сега се пригответе да станете свидетели на някои от най-завидните ни постижения — обяви Директора, натисна един бутон и високата два метра и половина метална врата се отвори.
Върхът — помислих си. — Положението става все по-лошо.
Като се замисля, това всъщност беше първото им наистина зашеметяващо постижение.
111
— Добре, признавам — прошепна Тото. — Кучето в групата определено е впечатлено.
Ейнджъл, Ръч и аз кимнахме мълчаливо, без да изпускаме от очи случващото се пред нас.
Няма да ви описвам най-стряскащите неща от тази сутрин, за да не ви ужася до мозъка на костите. Ще го кажа така: ако тези учени бяха впрегнали таланта си за добро, а не за зло, автомобилите щяха да се движат на водни изпарения и да сеят пресен компост след себе си, гладът щеше да изчезне от целия свят заедно с болестите, всички сгради щяха да са устойчиви на земетресения, бомби и наводнения и цялата световна икономика щеше да се е сринала и да е изградена наново на базата на шоколада.
Да, но те бяха злодеи, така че видяното от нас можеше да захрани целия свят с кошмари за поне петстотин години напред.
— Макс, ако оцелееш след последното изпитание, би ли ми откраднала един от тези вълшебни костюми? — примоли се Ейнджъл и се облегна на мен.
— Ще се опитам да взема по един за всички ни — отвърнах аз, след което се усетих какво беше казала. — Ей! Какво е това „ако“?
Тя ме погледна сериозно. Дано да не е развила способността да предсказва бъдещето — рекох си наум.