Спасяването на света и други екстремни спортове
- Автор: Паттерсон Джеймс
- Серия: Maximum Ride #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 978-954-27-1230-5
- Переводчик: Александър Маринов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Спасяването на света и други екстремни спортове». Краткое содержание книги:
Той ме погледна невъзмутимо.
— Тя е добра жена. Напомняш ми на нея.
Изправих се, разтреперана от гняв и напрежение.
— Веднага… ми… кажи…
Ръцете ми се свиха в юмруци. Ейнджъл и Ръч също се изправиха зад мен. Тото нададе ниско гърлено ръмжене. За дребните си размери можеше да звучи като истински ротвайлер, ако се постараеше.
— Майка ти е доктор Мартинес. Валенсия Мартинес. Запозна се с нея в Аризона.
107
Едва не се сринах назад. За секунда се ужасих, че ще припадна — причерня ми пред очите и ме втресе. В празната просторна тъмница се възцари пълна тишина.
През съзнанието ми пробягаха десетина образа — усмихнатото й лице, топлите й кафяви очи, мириса на домашно приготвените курабийки с шоколад. Как двете с Ела ме изпращат, заслонили очи с ръка, докато се издигам нагоре. Вечерите ни заедно. Тя беше най-реалистичното подобие на майка, което си бях представяла някога.
— Доктор Мартинес… ми е… майка? — изхриптях.
Той кимна сериозно.
— Беше изключително изтъкнат изследовател и се занимаваше с генетика на птиците, но в момента, в който се установи, че зародишът ти има шансове, беше изключена от процеса. Не от мен, държа да добавя. Върна се в Аризона с разбито сърце. Така или иначе, тя дари яйцеклетката, от която се появи ти.
Повдигнах вежди, а умът ми запрепуска в търсене на слаби места. Трябваше да съм абсолютно сигурна — не можех да си позволя да се обнадеждавам напразно, нямаше да го понеса.
— Доктор Мартинес е латиноамериканка — казах. — Изобщо не приличам на нея.
— Очите ти са същите — рече Джеб.
Вярно, очите ми бяха кафяви.
— А аз като малък бях русоляв като теб. Така беше и с Ари, ако си спомняш.
Погледнах Ари, който в момента имаше… ами, вълча козина. Но наистина навремето беше рус.
Насочих изпепеляващия си поглед към Джеб и вложих ледена нотка в гласа си.
— Ако и това е някакво заплетено изпитание, поредната пречка, която трябва да преодолея, то ще бъде последното нещо, което ще видиш в живота си.
Джеб изкриви устни.
— Радвам се да ти кажа, че не е изпитание. Това е най-чистата истина, която съм ти казвал някога. Валенсия Мартинес е майка ти. А аз съм баща ти.
Погледнах го. Все още бях бясна поради всичко случило се, след като той ни беше изоставил преди две години. Исках да му причиня поне една десета от болката, която той беше причинил на мен и на ятото.
— Аз нямам баща — казах ледено.
В очите му проблесна болка, която ме накара да се почувствам едновременно доволна и натъжена. Отклоних поглед и се отдалечих, доколкото ми позволяваше веригата, разтреперана от емоции.
Накрая Джеб проговори с Гласа — онзи, който бях свикнала да чувам в ума си и който не бях чувала, откакто ми довери, че принадлежи на него.
— Макс… задачата ти все още е да спасиш света. За това си родена, това е смисълът на всичко. Никой друг не може да се справи. Убеден съм в това от дъното на сърцето си. Това не е изпитание и не те пързалям. Трябва да го направиш. В историята на човечеството не е имало по-преломен момент. Никога. Абсолютно никога.
108
За известно време се възцари мълчание. Всичко това ми дойде прекалено много — представете си да получите най-великолепните, страхотни, невероятно жестоки подаръци за Коледа, но в същото време да установите, че ви носят неописуема болка и гняв.
— Ами нашите родители? — попита Ейнджъл. — Нашите с Газопровода? И тези на Ръч? И на Зъба? Те къде са?
— Не знам — отвърна Джеб и се изправи. — Някои дори не бяха идентифицирани по име — имаха само номер. С други загубихме връзка. Тяхното участие приключи бързо.
— Ами информацията, която открихме? — попита Ръч. — Там имаше имена, адреси и други неща.
Джеб поклати глава.
— Не знам какво сте открили, но бих допуснал, че сте го изтълкували погрешно или пък ви е било подхвърлено от Директора. Напоследък научих за доста нейни постъпки, за които не съм знаел преди.
О, убедена съм в това — помислих си.
Погледнах Ръч и Ейнджъл. Лицата им посърнаха, а надеждата в очите им помръкна. Прегърнах ги, а Тото се мушна в краката ни.
— Съжалявам, момичета — казах и ги притиснах към себе си. — Така или иначе, цялата история с родителите е пълна заблуда. Ние сме единственото семейство, което има значение, нали?
— Просто… загубихме толкова време в опити да ги открием — пророни Ръч.
Ейнджъл кимна.
— Аз със сигурност искам да знам.