Z-та световна война (Разкази на очевидци за Войната със зомбитата)
- Автор: Брукс Макс
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 978-619-152-020-6
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Z-та световна война (Разкази на очевидци за Войната със зомбитата)». Краткое содержание книги:
Базирана върху подробни интервюта с оцелели в битките срещу живите мъртъвци, „Z-та световна война“ възкресява най-добрите традиции на американската журналистика, утвърждавайки се не само като развлекателна проза, но и като зловеща алегория.
„Z-та световна война“ се превърна още с излизането си в абсолютен феномен, а неизбежната екранизация с Брад Пит допълнително засили поп културния статус на този ярък и зашеметяващ бестселър.
Първото нещо, което си спомням, откакто дойдох на себе си, беше онзи едва доловим звук. В началото го взех за капеща вода… Туп-туп-туп… Но после ритъмът се забърза и самият звук стана по-ясен и отчетлив. Долових и още нещо — пукането на радиостанцията ми (как ли бе успяла да остане непокътната… и до днес умът ми не може да го побере!) и вездесъщият вой на живите мъртъвци. Изпълзях изпод микробуса. Е, поне можех да се държа на краката си. Огледах се наоколо и установих, че съм сам — нито бежанците, нито генерал Радж-Сингх се виждаха наблизо… Стоях насред неизброимите купчини захвърлени лични вещи, осеяли пустеещата планинска пътека. Пред мен се издигаше овъглена скалиста стена. Зад нея бе останала другата страна на отрязания път.
Ето откъде идваха стенанията. Зомбитата продължаваха да прииждат към мен. Те пристъпваха напред с протегнатите си ръце и изпъкналите си очи и един подир друг пропадаха в пропастта. Това беше странният звук, който бях доловил — издаваха го труповете им, които тупваха в долината, ширнала се на дъното на бездната.
Тигъра от Делхи навярно бе задействал ръчно зарядите. Предполагам, че се е добрал до експлозивите едновременно с живите мъртъвци. Надявам се, че не са успели да забият зъбите си в плътта му. Надявам се също така да му харесва и паметника, който сега се издига над модерната планинска магистрала с четири ленти… В онзи момент обаче не мислех за саможертвата, направена от генерала. По дяволите, та аз дори не осъзнавах дали това, което виждаха очите ми, бе реално, или не! Можех само да се взирам във водопада от живи мъртъвци и да слушам отнесено докладите на другите подразделения, припукващи от радиостанцията ми:
— Викаснагар: готово.
— Биласпур: готово.
— Джавала Мукхи: готово.
— Всички планински проходи: готово! Край на връзката!
„Сънувам ли? — мина ми през ума — Или съм полудял?“
Маймуната, която забелязах, също не ми помагаше. Тя просто си седеше на покрива на микробуса и равнодушно наблюдаваше как зомбитата политат едно след друго в бездната. На муцунката й бе изписано такова мъдро спокойствие, че просто нямаше как да не си кажеш: „Да, тази божия твар със сигурност разбира какво се случва.“ Дори ми се прииска по някое време маймуната да се обърне към мен и да ми каже:
— Това е преломният момент във войната! Най-накрая успяхме да ги спрем! Най-накрая сме в безопасност!
Ала нищо подобно не се случи. Наместо това животинчето издаде напред малкия си пенис и миг по-късно лицето ми бе обляно от гореща струя маймунска урина.
Отечествен фронт „САЩ“
(Артър Синклер Младши прилича на аристократ от Стария свят — висок, строен, с късо подстригани бели коси и леко маниерен харвардски акцент. Когато говори, се обръща към въображаема аудитория, рядко те гледа в очите и не оставя паузи за въпроси. По време на войната Синклер е бил директор на неотдавна създадения от правителството департамент по стратегически ресурси, съкратено „ДеСтРес“.)
Не зная кой измисли абревиатурата „ДеСтРес“ и дали бе осъзнал колко много прилича на „distress“73, но едва ли би могло да се намери по-удачно название за възникналата ситуация. Като създадохме отбранителна линия в Скалистите планини, на теория обезпечихме периметъра на „зоната за сигурност“, но какво имахме на практика? Един сравнително спокоен регион, състоящ се предимно от голи камъни и бежанци. Представяте си картината, нали? Глад, болести, милиони бездомни… Промишлеността бе в катастрофално състояние, транспортът и търговията бяха пропаднали в небитието, а отгоре на всичко и живите мъртъвци непрекъснато атакуваха защитната линия и заразяваха бежанците от вътрешността на зоната. Наложи се отново да изправяме хората на крака — да ги обличаме, храним, да им осигуряваме подслон и работа. В противен случай съществуването на тази зона на предполагаема сигурност само отлагаше неизбежния край. Ето защо бе създаден „ДеСтРес“ и, както можете да предположите, трябваше да науча редица неща в движение.
73
В буквален превод — бедствено положение, нещастие, катастрофа. — Б.пр.