Рицарят тамплиер: Рицар на Храма
- Автор: Гийу Ян
- Серия: Рицарят тамплиер #2
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Персей
- ISBN: 978-954-9420-71-5
- Переводчик: Гергана Панкова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Рицарят тамплиер: Рицар на Храма». Краткое содержание книги:
Една жена в замръзналия Север.
Една война, която ги разделя.
При последните си думи Сесилия Бланка плесна с ръце и отпъди майка Рикиса по абсолютно същия начин, който самата майка Рикиса толкова много пъти беше използвала, за да покаже към двете Сесилии уважение, малко повече отколкото към две гъски.
Когато влезе в хосписа, Сесилия Роса представляваше толкова жалка гледка, че нямаше нужда нищо да се казва, за да се обясни какво е трябвало да изтърпи от момента, в който крал Кнут бе напуснал "Божия дом", за да продължи обиколката си из страната. Двете Сесилии веднага се хвърлиха в прегръдките си и по лицата им се появиха сълзи.
Кралица Сесилия Бланка пожела да остане три дни и три нощи в хосписа на "Божия дом" и през това време двете приятелки непрекъснато бяха заедно.
След това на Сесилия Роса никога повече не й се наложи да посещава карцера през останалите си години на престой в манастира. А в близкия отрязък от време след посещението на кралицата тя получи много и вкусни порции и скоро успя да се нахрани така, че розовината да се върне по бузите й и да напълнее.
През следващите години Сесилия Роса и Улвхилде Емундсдотер се научиха на красивото изкуство да тъкат, шият и боядисват мъжки и дамски мантии, а също така да бродират най-прекрасните гербове на гърбовете на мантите. Не след дълго в "Божия дом" пристигнаха поръчки от близо и далеч, също и от не толкова влиятелни родове, които трябваше да оставят една мантия за проба, за да получат обратно същата, само че в много по-красив вид.
Докато работеха заедно, около двете девойки цареше спокойствие и никакъв обет за мълчание не важеше за тях, тъй като сега тяхната работа донасяше без неприятности и забавяния повече сребро в сандъците на "Божия дом" от която и да е друга дейност. Икономът, нещастният стар църковен сановник, толкова много харесваше работата на Сесилия Роса и Улвхилде Емундсдотер, че рядко пропускаше възможността да го изтъкне пред майка Рикиса. При такъв случай тя не правеше никакви физиономии, а само замислено кимаше в знак на съгласие. Тя не забравяше, че над главата й виси дамоклевият меч, защото майка Рикиса никак не беше глупава, също както не беше и добра.
Кралица Сесилия Бланка си намираше предлог да посещава "Божия дом" повече от веднъж в годината и, ако можеше, винаги оставаше няколко дни в хосписа. Тогава държеше както Сесилия Роса, така и Улвхилде Емундсдотер да й прислужват, което обаче никога не се случваше, тъй като кралицата си водеше свои слуги, които се грижеха за приготвянето на месото, виночерпци и прислужнички. Това бяха чудни дни за двете затворнички, както те сами се наричаха. За всички беше ясно, че приятелството на кралицата със Сесилия Роса действително беше за цял живот. Това беше особено ясно на майка Рикиса и тя се приспособи към ситуацията, макар и скърцайки със зъби.
На третата година Сесилия Бланка пристигна с най-радостната от всички новини на света. Тя беше минала през Варнхем, за да говори със стария отец Хенри за това как човек, без да накърни порядъчността си и като спазва всички правила и изисквания, би могъл да предаде някои от знанията на брат Люсиен в областта на градинарството и лечението на сестрата, която разбира най-много от тези неща в "Божия дом" — сестра Леонор от Фландрия.
Отговорът на този въпрос обаче не беше най-важното от това, което отец Хенри имаше да каже. Затова пък той беше получил вести за Арн Магнусон и си позволи да разкаже, че Арн до съвсем скоро е бил един от многото рицари в могъщ феодален замък на рицарите тамплиери, който носел името Тортоса и се намирал в част от Светите земи, наречена Триполи. Арн изпълнявал съвестно дълга си, носел бяла мантия и скоро щял да постъпи на служба при рицар от братството с висок пост в самия Йерусалим.
Беше лятно време, когато Сесилия Бланка дойде с тази информация, в началото на лятото, когато ябълковите дървета между хосписа, ковачницата и обора бяха отрупани с цвят. При тази вест Сесилия Роса първо прегърна своята скъпа приятелка толкова силно, че цялата се разтрепери. Но след това я пусна и излезе сама навън сред разцъфналите дървета, без да се замисли, че това би било нещо, което в най-тежкия период майка Рикиса едва ли би наказала с по-малко от една седмица престой в карцера. Една девойка не може да ходи сама по този начин в "Божия дом". Но сега в съзнанието на Сесилия Роса не съществуваха никакви забрани, в момент на щастие не съществуваше дори и "Божия дом".
Той е жив, той е жив, той е жив! Тази мисъл се появи в главата й с устрема на стадо побягнали коне и за известно време заличи всичко, сякаш нищо друго не съществуваше.
После тя видя пред себе си Йерусалим, най-свещеният от всички градове. Видя улиците от злато, белите каменни църкви, кротките, богобоязливи хора и спокойствието, което беше изписано на лицата им, видя своя обичен Арн да идва към нея в бялата си мантия с Божия червен кръст. Това беше една мечта, която тя щеше да носи със себе си в продължение на много години.