Колекцинерът на кости [calibre 2.42.0]

Райм ѝ хвърли свиреп поглед, който тя избягна, и се обър­на към Делрей:

-      Да видим... Перети ли казваш? Не пусна ли той дви­жението по булеварда, където е стоял убиецът, за да наблю­дава предсмъртната агония на първата жертва? Не освободи ли той местопрестъплението, преди да успеем да открием добри улики? Местопрестъплението, което беше отцепено от моята Сакс и криминоложкия екип. Моята Сакс бе нап­равила всичко както трябва, а Винс Перети и всички остана­ли сгрешиха. Точно така.

Сакс си погледна палеца, бръкна в джоба си, извади една лепенка „Нилекс“ и я залепи върху разкървавената раничка.

-      Трябваше да ни предупредите още в началото - зак­лючи Делрей.

-      Махай се - промълви Полинг.

Нещо в очите му проблесна и той изкрещя:

-      Изчезвай!

Дори хладнокръвният Делрей отстъпи крачка назад, ко­гато от устата на капитана захвърчаха пръски слюнка.

Райм се намръщи. Имаха шанс да спазарят нещо, но не и ако капитанът изпаднеше в истерия.

-      Джим...

Полинг не му обърна внимание:

-      Вън! - изкрещя отново. - Няма да ни отнемете cлучая!

И за изненада на всички присъстващи, Полинг скочи, хвана агента за зелените ревери на сакото и го блъсна с все сила в стената. След кратко мълчание Делрей просто го из­бута и извади мобилния си телефон. Подаде го на Полинг:

-      Обади се на кмета. Или на началника Уилсън.

Полинг се отдръпна инстинктивно от Делрей.

-      Щом искаш случая, получи го!

Капитанът излезе, заслиза по стълбите. Външната врата се затръшна.

-      За Бога, Фред - възкликна Селито. - Защо не си сът­рудничим? Ние ще хванем този мръсник.

-      Това е работа на Отряда за борба с тероризма към Бюрото - отвърна Делрей. На фона на реакцията на Полинг сега думите му звучаха като продиктувани от здрав разум. - Не сте подготвени за работа с терористи.

-      Какви ти терористи - възрази Райм.

-      Мирната конференция на ООН. Един информатор ми подшушна, че на летището се подготвя нещо. Там, откъдето убиецът е отвлякъл първите си жертви.

-      Не бих го определил като терорист - намеси се До­бинс. - Това, което става в главата му, е мотивирано психо­логически. Не идеологически.

-      Е, ние така го виждаме. Уважавам мнението ви. Но сега ние се занимаваме със случая.

Райм се отказа от спора. Умората го смазваше. Сега му се искаше Селито и помощникът му с нарязаното лице изобщо да не му се бяха мяркали тази сутрин. Искаше му се никога да не се беше срещал с Амелия Сакс. Искаше му се да не беше обличал тази ослепително бяла риза, която сега стискаше врата му.

Даде си сметка, че Делрей му говори нещо.

-      Моля? - Райм вдигна вежди.

-      Казвах, не може ли убиецът да има и политически мотиви?

-      Мотивите не ме засягат - отвърна Райм. - Интересу­ват ме уликите.

Делрей хвърли поглед към масичката на Купър:

-      Значи случаят е наш. Всички ли сме съгласни?