Сборник "Хрониките на Амбър"
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вихра Манова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сборник "Хрониките на Амбър"». Краткое содержание книги:
В първите пет книги от поредицата главен герой е Коруин, един от деветимата сина на крал Оберон, краля на Амбър. В тях действието се развива основно около противоборството на принцовете и принцесите на Амбър с цел качването на престола, след изчезването на крал Оберон. В следващите пет главен герой е Мерлин - син на Коруин и Дара, принцеса на Хаос. Той има двойно потекло и притежава както силите на Амбър, така и тези на Хаос. Действието се развива около съдбата на Мерлин след престоя му на сянката Земя, където избягва редица опити да бъде убит. Постепенно разбира, че тези опити не са от хора от Земята, а от Амбърити. Разследванията му постепенно го отвеждат до по-мащабна игра, в центъра на която неволно стои той. Играчите са силите на Амбър и Хаос, а залогът - съдбата на Вселената
Мандор се засмя. Той рядко се смее. Усетих как китката ми трепна около мястото, където обикновено се вие Фракир.
— Той наистина не знае — каза брат ми и погледна Сухай.
— Току-що пристигна — отвърна му вуйчо. — Нямах време да му разкажа нищо.
Бръкнах в джоба си, измъкнах една монета, подхвърлих я и я хванах във въздуха.
— Тура — обявих след като я погледнах. — Значи ще ми обясниш ти, Мандор. Кажи сега какво става?
— Ти не си тринайсети в списъка с претендентите за трона — каза той.
Беше мой ред да се изсмея.
— Знаех си, че не е възможно да съм се изкачил толкова нагоре. Нали още на вечерята във Владението ти казах, че не ми се вярва да е така.
— Трети си — продължи Мандор. — Пред теб са само двама.
— Не разбирам. Какво е станало с всички останали?
— Мъртви са.
— От какво? Грипна епидемия ли е имало?
Мандор се усмихна злокобно.
— Напоследък имаше цял куп фатални дуели и доста политически убийства.
— И кои бяха повече?
— Убийствата.
— Впечатлен съм.
— Точно затова вие тримата сте защитени от Черния покров на Короната. Освен това на трите рода е заповядано да се погрижат допълнително за безопасността на всеки един от претендентите за престола.
— Говориш сериозно, така ли?
— Съвсем сериозно.
— Това оредяване на благородническите редици на всеобщия стремеж към преуспяване ли се дължи, или по-скоро шепа хора са се потрудили здравата по въпроса?
— Короната няма ясно становище.
— Когато казваш „Короната“, кого по-точно имаш предвид? Кой се ползва сега с последната дума?
— Лорд Бансиз от Амбълраш — отговори Мандор, — далечен роднина и дългогодишен приятел на покойния монарх.
— Долу-горе го помня. А възможно ли е той сам да е хвърлил око на трона и да стои зад цялата чистка?
— Той е жрец на Змията, а жреците дават обет, с който се отказват от властта във всяка нейна проява.
— Има си начини да се заобикалят дадените обети.
— Така е, но Бансиз изглежда напълно незаинтересован от подобна перспектива.
— Което не му пречи да си има свой любимец, на когото да помага от време на време. Някой от оцелелите претенденти да е поддържал близки връзки с Ордена на Бансиз?
— Доколкото знам, не.
— Не е изключено да става въпрос за сделка.
— Не е, но Бансиз не е от хората, които биха участвали в подобни пазарлъци.
— С други думи, смяташ, че той стои над боричканията за престола?
— Поне нямам доказателства за противното.
— Кой е главният претендент?
— Тъбъл от Чаникът.
— А вторият?
— Тмер от Джезби.
— Бива си го твоето езерце — казах на Сухай.
Той отново ми показа зъбите си.
— Нашият род замесен ли е в някаква вендета с родовете Джезби и Чаникът?
— Всъщност не.
— Но всеки да си пази гърба, нали?
— Да.
— Как се стигна дотук? Помня, че списъкът беше доста дълъг. Вартоломеева нощ на местна почва или какво?
— Не, убийствата си вървяха съвсем равномерно. Не се е стигало да кървави бани, откак състоянието на Суейвил се влоши значително, макар че някои от последните „инциденти“ са съвсем отскоро.
— Все трябва да е имало някакво разследване. Някой да е попадал в затвора по тази линия?
— Не, извършителите или успяваха да се измъкнат, или ги убиваха на място.
— Ами убитите? Сигурно са успели да разберат какви са били политическите им пристрастия.
— Не съвсем. Едни бяха професионалисти. Други минаваха просто за неспокойни натури, а някои дори имаха репутацията на душевноболни.
— Значи никакви интересни улики?
— Точно така.
— А съмнения?
— Тъбъл е сред заподозрените, само дето никой не смее да му го каже в очите. Той спечели най-много от развитието на събитията и би могъл да прибегне до нов удар. Бездруго политическата му кариера е гарнирана обилно с двойни игри, потайни ходове и убийства. Но от тогава измина доста време. Всеки има по няколко неудобни тайни в биографията си. От много години насам той минава за тих и консервативен човек.