Сборник "Хрониките на Амбър"
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вихра Манова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сборник "Хрониките на Амбър"». Краткое содержание книги:
В първите пет книги от поредицата главен герой е Коруин, един от деветимата сина на крал Оберон, краля на Амбър. В тях действието се развива основно около противоборството на принцовете и принцесите на Амбър с цел качването на престола, след изчезването на крал Оберон. В следващите пет главен герой е Мерлин - син на Коруин и Дара, принцеса на Хаос. Той има двойно потекло и притежава както силите на Амбър, така и тези на Хаос. Действието се развива около съдбата на Мерлин след престоя му на сянката Земя, където избягва редица опити да бъде убит. Постепенно разбира, че тези опити не са от хора от Земята, а от Амбърити. Разследванията му постепенно го отвеждат до по-мащабна игра, в центъра на която неволно стои той. Играчите са силите на Амбър и Хаос, а залогът - съдбата на Вселената
— А Тмер? Той също е достатъчно близо до успеха, за да предизвика подозренията на всички. Нещо по-конкретно за неговите афери?
— Почти нищо. Делата му са винаги добре прикрити. Той самият е доста затворен човек. Въпреки това никога не е бил свързван с някакви нередности. Не го познавам чак толкова добре, но все пак винаги съм смятал, че е по-непосредствен и по-прям от Тъбъл. Струва ми се, че ако му се искаше чак толкова да се добере до престола, по-скоро би организирал преврат, отколкото да се занимава с интриги.
— Може, разбира се, да има няколко независими действащи лица, всяко от които да преследва собствените си интереси…
— И сега, когато играта навлиза във финалния си етап, те би трябвало да се появят на сцената, така ли?
— В общи линии, да.
Усмивка. Свиване на рамене.
— Едва ли коронацията ще сложи край на всичко — каза Мандор. — Короната не е направила никого неуязвим.
— Да, но уличеният интригант би дошъл на власт с доста лоша репутация, която винаги ще го тегли надолу.
— Но той определено няма да е първият монарх с гузна съвест. А ако се замислиш, сигурно ще си спомниш, че доста велики владетели са завзели престола именно по този начин. Апропо, да ти е хрумвало, че останалите сигурно също тънат в догадки по твоя линия?
— Хрумна ми и това определено ми развали настроението. Баща ми доста дълго се е стремил към трона на Амбър и е успял да обърка здравата живота си. Почувствал се е истински щастлив, когато пратил предишните си мераци по дяволите. Това беше една от най-важните поуки, които си взех от неговата история. Аз нямам подобни амбиции.
И все пак се замислих за миг. Как ли бих се чувствал като господар на една огромна държава? Всеки път, когато ме заинтересуваше някой политически ход, бил той в Хаос, в Амбър или в Щатите на Сянката Земя, неизменно си представях как бих постъпил аз в подобна ситуация.
— Май ти минават и други мисли — подхвърли Мандор.
Сведох поглед.
— Може би и другите вече са се взирали в магическите си езера — казах. — И са мернали там някое пророческо отражение.
— Несъмнено — отвърна той. — Ами ако дните на Тъбъл и Тмер изтекат преждевременно? Как ще постъпиш тогава?
— Не си го и помисляй — казах аз. — Няма да стане.
— И все пак?
— Не знам.
— Наистина би трябвало да разполагаш с някакво решение, за в случай че невъзможното се окаже възможно. Това би могло само да ти помогне.
— Благодаря за съвета. Ще го запомня.
— Разкажи ми какво се случи след като се разделихме във владението.
И аз му разказах — за духовете на Лабиринта и всичко останало.
Почти бях стигнал до края на историята си, когато отново прозвуча познатият вой. Сухай тръгна към скалата.
— Извинете ме — каза той и скалата се разтвори, за да го погълне.
Миг по-късно усетих втренчения поглед на Мандор.
— Вероятно разполагаме с броени секунди — каза той. — Времето определено няма да ми стигне за всичко, което исках да обсъдя с теб.
— Строго поверително, а?
— Да. Трябва да си уговорим закуска преди погребението. Да речем, след четвърт завъртане, синьо небе.
— Дадено. В имението Сауал?
— По-добре в моето имение.
Скалата трепна, докато му кимвах, и от нея изплува стройна демонична фигура с лек син ореол, който проблясваше сред лека мъгла. Мигом скочих, поклоних се и целунах ръката, която тя ми подаде.
— Майко — казах, — не бях подготвен за подобно удоволствие, не и толкова скоро.
Тя се усмихна и люспите по тялото й избледняха, а чертите на лицето й се размиха. Синият ореол изчезна и на негово място се появи нормалният, макар и малко блед оттенък на човешката плът. Бедрата и раменете й се разширяха за сметка ма няколко сантиметра от ръста, но въпреки това стройната й линия се запази. Издатините над веждите й изчезнаха, а кафявите й очи станаха още по-привлекателни. По новооформеното й чипо носле изгряха няколко чаровни лунички. Кафявата й коса бе станала по-дълга, откакто я бях видял за последен път в човешкия й облик. Усмивката така и не слезе от лицето й. Червената й туника беше пристегната само в кръста с колан, на който висеше изящна рапира.