Сборник "Хрониките на Амбър"
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вихра Манова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сборник "Хрониките на Амбър"». Краткое содержание книги:
В първите пет книги от поредицата главен герой е Коруин, един от деветимата сина на крал Оберон, краля на Амбър. В тях действието се развива основно около противоборството на принцовете и принцесите на Амбър с цел качването на престола, след изчезването на крал Оберон. В следващите пет главен герой е Мерлин - син на Коруин и Дара, принцеса на Хаос. Той има двойно потекло и притежава както силите на Амбър, така и тези на Хаос. Действието се развива около съдбата на Мерлин след престоя му на сянката Земя, където избягва редица опити да бъде убит. Постепенно разбира, че тези опити не са от хора от Земята, а от Амбърити. Разследванията му постепенно го отвеждат до по-мащабна игра, в центъра на която неволно стои той. Играчите са силите на Амбър и Хаос, а залогът - съдбата на Вселената
— Вгледай се в отраженията, те могат да ти кажат много.
— Отражения… — промълвих аз и вперих поглед в езерото.
Под повърхността заплуваха черни ленти и образи — Суейвил, положен на смъртното си ложе, майка ми, баща ми, демонични форми, които се появяваха и изчезваха, Джърт, аз самият, Джасра и Джулия, Рандъм и Файона, Мандор и Дуоркин, Бил Рот и още много лица, които не успях да позная…
Поклатих глава.
— Дотук отраженията не ми казват нищо.
— За това е нужно време — отвърна Сухай.
И аз пак се съсредоточих върху вихъра от лица и фигури. Джърт се появи отново и се задържа дълго. Беше облечен много изискано и изглеждаше в добра форма. Когато накрая образът му се стопи, на неговото място изникна едно смътно познато лице, което бях мярнал и преди това. Знаех, че това е благородник от Хаос, и затова се разрових из спомените си. Разбира се. Бе минало доста време, но все пак не бях го забравил съвсем. Беше Тмер от рода Джезби — най-големият син на покойния принц Роловианс, вече лорд и Господар на Пътищата на Джезби. Беше си пуснал къса испанска брадичка, допълваща гъстите му вежди, беше все така добре сложен, с приятна, макар и сурова външност. За него се говореше, че е смел и дори чувствителен.
На неговото място се появи принц Тъбъл, Господар на Пътищата на Чаникът, чийто образ преливаше непрекъснато ту в човешката, ту в демоничната си форма. Жизнерадостен, с могъщо телосложение и тънък усет за всичко. Той имаше зад гърба си вековен опит, който го бе дарил със завидна проницателност. Брадата му бе сплетена на плитчици, а големите му светли очи излъчваха невинност; Майстор в игрите от най-различен сорт.
Тмер се появи отново, а след него и Джърт. Кръгът се затвори отново от Тъбъл, след което черните ленти под повърхността замряха и езерото придоби предишния си вид. Изчаках още малко и след като не се появиха нови образи, се обърнах към Сухай:
— Отражението изчезна. Но аз все още не знам какво означава то.
— Какво видя там?
— Брат си Джърт — отвърнах аз. — Принц Тмер от Джезби и принц Тъбъл от Чаникът бяха също сред главните действащи лица.
— Чудесно — отбеляза Сухай. — Направо чудесно.
— Е и?
— Тмер и Тъбъл са също под Черния покров — точно като теб. Доколкото знам, Тмер си е в Джезби, а Джърт е тръгнал за областта Далгари.
— Джърт се е върнал?
Сухай кимна.
— Може би ще отиде в крепостта на майка ни в Ганту — предположих аз. — Или пък в имението на Сауал в Анч, на границата на Покрайнините.
Вуйчо ми сви рамене.
— Кой го знае…
— Но защо сме под Черния покров?
— Ти завърши именит университет сред Сенките. Освен това живя дълго в Двора на Амбър, където сигурно си научил доста полезни неща. При такова солидно образование би трябвало да се сетиш сам.
— Предполагам, че Черният покров означава, че над нас е надвиснала опасност…
— Естествено.
— … но нейната природа ми се изплъзва. Освен ако…
— Да.
— Значи всичко е свързано със смъртта на Суейвил. Някаква политическа договореност, може би. Но аз отдавна не съм наясно с политическата ситуация тук.
Усмивката на Сухай разкри поизносените му, но все още страховити зъби.
— Все си чувал за борбата за трона.
— Добре. Да речем, че родът Сауал стои зад един от претендентите, Джезби зад другия, а Чаникът зад третия. Да речем, че съм се прибрал у дома, само за да се замеся в някаква вендета. Да речем, че всички вече са се хванали за гушите. В такъв случай, който и да е хвърлил Черния покров над нас, за да ни предпази от изстъпления, аз съм му задължен. Наистина.
— Топло — каза Сухай. — Но събитията вече се придвижиха доста по-напред.
Поклатих глава и въздъхнах:
— Предавам се.
Разнесе се вой.
— Помисли си още — промърмори старецът. — Аз трябва да посрещна един гост.
Той стана, нагази в езерото и тутакси изчезна.
Аз пък си допих бирата.
Глава 2
Само след няколко секунди една скала вляво от мен потръпна и издаде звук, подобен на камбанен звън. Вниманието ми съвсем несъзнателно се насочи към пръстена, който Сухай бе нарекъл Колелцето. Миг след това осъзнах, че възнамерявам да се предпазя чрез него от евентуалната заплаха. Странно колко добре се бяхме сработили за толкова кратко време. Скочих, обърнах се към скалата и насочих лявата си ръка към нея, но в същия момент оттам изникна Сухай, последван от една по-висока, замъглена фигура. Фигурата се стабилизира почти мигновено, пристъпи напред и веднага след това се преля от формата на осмокрака маймуна в човешкия облик на моя брат Мандор. Както обикновено беше облечен в черно, но този път дрехите му бяха с малко по-различна кройка. Сребристата му коса беше грижливо сресана.