Отдел Убийства: Илюзия за грях
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #14
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- ISBN: 954-729-037-1
- Переводчик: Минка Златанова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Отдел Убийства: Илюзия за грях». Краткое содержание книги:
Тези четиримата са първите деца на Бащата. Другите са още съвсем малки, от неколкомесечни, до петгодишни. И още две са проектирани. Интересно какво ли ще излезе от тях? Можеше спокойно да се чака и да се наблюдава отстрани, ако не беше тая идиотска случайност. Бащата срещна старата Анисковец. И тази среща завърши доста зле. Старицата видя Бащата, когато се разхождаше с поредното си дете и неговата майка, и настойчиво го покани на гости, намеквайки, че трябва сериозно да си поговорят. И Бащата отиде. Разбира се, хората на Аякс не го изпускаха от очи, стигнаха с него до дома на Анисковец, лепнаха бръмбарче, където трябва, и чуха целия разговор. Аякс остана недоволен от този разговор, никак не му хареса. Старицата напомни на Бащата за Галина Терехина, упрекна го, че е отклонил тая жена от правия път, замотал й е главата, уговорил я да не ражда деца от мъжа си, а когато се случи нещастието, с нищо не е помогнал на сирачетата и злочестата им майка…
— … Виждам, че пак продължавате със същото, Валерий Василиевич. Вие, гълъбче, имате някакъв патологичен нагон да възпроизвеждате рода си. Още ли сте женен за първата си съпруга? Или вече имате десети брак?
— За първата. И не разбирам сарказма ви, Екатерина Венедиктовна. От онова време в живота ми не се е променило нищо, жена ми е все така тежко болна, фактически е прикована към легло и, разбира се, аз не мога да я напусна. Но все пак съм нормален жив човек и вие нямате право да ме упреквате, че съм обикнал друга жена. Петнайсет години бях верен на Галина, не можете да го отречете. Но оттогава минаха вече шест години. Кой би вдигнал ръка да хвърли камък по мен, че съм срещнал и обикнал още една жена? И какво лошо има в това, че е родила дете от мен? Аз нямам намерение да я оставя на произвола на съдбата и ще й помагам, доколкото имам сили и възможност.
— Я не ме баламосвайте, гълъбче. Щом като сте толкова благороден, защо не помагате на четирите си деца, които ви роди нещастната Галя? Още от самото начало вашите отношения не ми харесваха, вие така я бяхте обсебили, че я превърнахте в своя робиня, внушавахте й някакви странни мисли за богоизбраността на общите ви деца. И моля, не мислете, че не ми е известно с какво всъщност се занимавате.
— Не ви разбирам…
— Нима? Затова пък аз ви разбирам. Вие вършехте с Галина някакви чудовищни експерименти, но не знам с каква цел. И когато узнах това, предупредих Галя да е по-предпазлива, да не вярва така безрезервно на вашата искреност и преданост.
— И какво толкова сте узнали, Екатерина Венедиктовна? Що за глупости приказвате? Ние с Галя се обичахме петнайсет години, а вие…
— Престанете! След онова, което Галочка направи със себе си и децата, аз реших да не давам гласност на тъмните ви дела, надявайки се, че тази страшна трагедия ще ви вразуми. Но преди няколко месеца случайно ви видях на улицата в компанията на млада майка с очарователно момиченце и разбрах, че отново сте се захванали със старата си дейност. Проследих ви, да-да, проследих ви, не се смейте, макар че си давам сметка колко ли ви е весело да си представите стара дама на моята възраст, дебнеща като ченге. Какво пък, хайде да се посмеем заедно, Валерий Василиевич, на списъка, който направих, докато наблюдавах вашите маневри в продължение на четири месеца. В него има девет адреса с имената на деветте жени, които ощастливихте със своята любов и готовност да отгледате заедно общите ви деца. От тези девет жени седем вече ви направиха баща, а две тепърва се готвят да родят. И след всичко това вие ще ме уверявате, че сте срещнали и обикнали, че сте нормален жив човек? Та вие сте изрод, Валерий Василиевич, вие сте чудовище, за което няма място сред хората.
— Но това са някакви щуротии… За какви експерименти говорите? Какво целите? Добре де, не съм образец за нравственост, права сте, и щом като такава престаряла детективка като вас ме е проследила, няма да отричам. Аз обичам жените, обожавам ги, аз съм един професионален Дон Жуан. Ако щете, дори професионален баща. Обичам, когато моите любовници раждат мои деца. И какво лошо има в това, че не мога да напусна жена си, станала инвалид след автомобилна катастрофа? И защо ми четете тия нравоучения? Аз съм уважаван лекар, доктор на науките, при мен хората си записват час за преглед три месеца предварително, така че можете да си представите какви пари печеля. Никое от моите деца не изпитва лишения, чувате ли? И смея да ви уверя, че майките им са щастливи. Няма за какво да ме упреквате.